Храмът не е тук и там, а в сърцето и душата
Вилдан Сефер
Вилдан Сефер. Родена е през 1960 г. в гр. Кубрат, но живее и твори в Кърджали. Автор е на пет поетични книги – „Слънчев щрих”/1999 г./, „Прелюдия към вечност” /2001 г./, „Като музика” /2002 г./, „Строфи” /2004 г./, „Неизпята тишина /2005 г./. Публикува в местната и централната преса. Талантлива, ерудирана поетеса, чиито стихове завладяват читателя с откровеност и чистота.
За себе си тя казва: „Поезията ме е вълнувала винаги. Още от детството. За мен тя е пробуждане на най-нежните струни в човешката душа, разцъфтяването на най-хубавите мисли и чувства в нас. Вярата ни в един по-хубав свят – на хармонията, красотата и любовта. Истинският творец, сам запален от искрата на просветлението, на творческото вдъхновение, запалва огъня на пречистването в сърцата на другите. Убедена съм, че храмът не е тук и там, а в сърцето и душата на всеки човек”.
Първата стихосбирка на Вилдан Сефер „Слънчев щрих” започва със стиховете:
Аз знам – от вас съм по-различна
и странна, може би.
В доброто вярвам и се вричам,
дори да ме боли…
…Дойдох без корист да обичам
и радост да даря.
Затуй съм странна и различна,
но винаги – добра.
В стихосбирката са поместени стихотворения за природата и човешката същност, за слънцето и надеждата, както и импресии, посветени на големия ни художник Владимир Димитров-Майстора. Когато я попитах защо е посветила импресии на Майстора, отговорът й беше: „Харесвам неговите картини. Но и го сънувах. Имах странно усещане. И… трябваше да пиша за него!”.
Поезията й е непринудена. Тя разтваря сърцето си за читателя, пише вдъхновено за любовта, за добротата, за искреността.
Поетесата знае, че да се изрази любовта с думи, е трудно, понякога невъзможно:
Там, където тя царува,
щедро блика радостта.
Смисълът, навярно, в туй е –
да познаем Любовта.
Поезия на интимността, нещо, което е присъщо на много поети. Но при Вилдан Сефер тя се излива плавно като музика. Стиховете й са богати на художествени изразни средства – епитети, сравнения, метафори, метонимии, олицетворения и др.
В стихосбирката „Прелюдия към Вечност” /2001 г./ вътрешният й свят е неразривно свързан с доброто, а то се съдържа в любовта ни към Бога, както и в неговата любов към хората.
Бог гледа целия свят с усмивка
и праща му Мир и Любов.
Благодатта си излива…
Музика. Танц. Благослов.
Стихосбирката „Като музика” /2002 г./ е посветена на хора, които са оставили дълбоки следи в душата й. Посвещава стихове „На мама”, „ На сина ми”, „На сестра ми”, „На Тони”, „На Георги Талев”, „На Лили Деликирева”, „На Ангел Рачев”, „На Снежана Сиракова”, „На Харалампи Харалампиев” и други близки до сърцето й хора.
На мама
В спомените трайни влизаш ти сега
като всеотдайна обич и тъга.
Като сън чудесен с грейнали жита.
Като светла песен – лъч от Вечността.
Сърдечно, с уважение и възхита се отнася към хората около себе си. За Георги Талев пише:
В живота влюбен си, Поете, и в светлия простор.
Пулсира в ритъм с Битието сърцето – метеор.
Какво ли чака ме оттатък? – по-често питаш ти.
…че тъй животът ни е кратък и времето лети?
Тирето между двете дати е земният ни път.
Поете, вечна е душата
И, всъщност, няма смърт. /От цикъла „Молитва за щурец”/
В цикъла „Кръговрат” тя се отдава на размисли за живота и смъртта, за любовта, за своето място и предназначение.
Може дълго да живея,
може скоро да умра.
Но до сетен дъх ще пея
песен ведра и добра…
Животът е една въздишка,
Но… когато си тръгна оттука
аз пак ще славя любовта.
С убеденост говори за Изкуството, което „е извор вечен” на радост и на красота. С готовност изпраща песента си на всички.
…криле разпери мойта песен
и литна прелетно към Вас.
Изкуството е извор вечен,
камбана – неговият глас.
В четвъртата стихосбирка „Строфи” /2004 г./, редактор Георги Талев, художник Емил Пенчев, Вилдан Сефер е събрала 40 четиристишия, разделени тематично в циклите „Посвещения”, „Докосване”, „Морска приказка” и „Озарение”. Тя се вглежда в образи, които живеят в съзнанието й, обяснява понятия, чувства. Кратко, като решение на математическа задача.
Заветът на мама
Заветът ти във нас изгрял,
лекува мъката ни тежка.
Достойно, който е живял,
достойно и смъртта посреща.
***
На Емил Пенчев
Будна съвест. Смела личност
с хъшовски размах.
Жал. Сарказъм. Автентичност.
Взрив от тъжен смях.
На пръв поглед „Неизпята тишина” /2005 г./, редактор Георги Талев, художник Пенка Атанасова, е стихосбирка, в която няма нови теми. Стиховете са събрани в няколко цикъла: „Огън и лед”, „Буреносен вятър и невинно цвете”, „Ехо от ангелска песен”. Отново за близките, за прекъсната и несподелена любов, но с много по-голяма увереност и сила, с вяра в единния Бог и в Ангела Господен. Смело подчертава, че според свещените книги след Потопа заветът на Бог към хората /изпратен чрез Ной/ е прекрасната Дъга, която той им подарява. Дъгата – новият живот на Земята. Поместени са и стихове, посветени на Иван Есенски и Милош Зяпков. Стихове за природата и нейното съвършенство.
Пътят човешки е кратък.
Пламъкът творчески – вечен.
Вилдан Сефер не спира да твори. Много от новите си стихове тя помества в електронните издания. Там се запознах с нейните стихотворения: „Кокиче в снега”, „Някъде”, „Тишина”, „И се ширят в мен простори”, „Глаголно”, „Очакваш да съм същата”, „Когато”, „Обичай ме”, „Тръгна ли си някой ден” и други.
В тях тя продължава да разкрива своя вътрешен свят, без патетика, а с достойнството на човек, който приема нещата от живота, такива, каквито са.
Кокиче в снега
В снега е цъфнало кокиче
под слънчевата благодат,
орисано е да обича –
безценен от небето дар,
обречено е на невинност,
далеч от всяка суета.
Тъй крехко, но пред бури силно.
Кокиче, цъфнало в снега.
„Обичай ме” е молба към любимия за нежност и ласка, подобни на тези, с които природата дарява дърветата, цветята:
Обичай ме, тъй както се обича
снежинка, разтопена от лъчи,
и както есенният дъжд съблича
листенцата на плачещи върби…
…Обичай ме по-лудо и от вино,
от поривите сбъднати пиян…
Безкрайна обич и наслаждение от живота. Живот – движение, отиване, връщане, раждане, умиране – кръговрат:
Потъвам във върха
и качвам се към дъното…
Мигът е звезден прах,
реалност – всички сънища,
съзнанието – път,
посоката – сияние.
В Живота няма смърт
и всичко е дихание.
В „Тръгна ли си някой ден” тя споделя, че иска да остави мъничка следа. Тази следа е духовна светлина, сравнена с „птичи полет, ромон тих”. Това трябва да е усмивка „през сълзите”, „едно цвете, посадено в стих и с корен в душите”.
Много от стиховете на Вилдан Сефер звучат като песен: „И ме има, и ме няма”, „Обичай ме”, „Дал ли си”, „Тръгна ли си някой ден”…
Стихотворението й „Глаголно” е като верую, което авторката споделя с читателя:
Отивайки, се връщаме,
заспивайки, будуваме,
отричайки, прегръщаме,
преситени, жадуваме,
разхвърляйки, събираме,
изтръгвайки, посаждаме,
изгубвайки, намираме,
умирайки, се раждаме…
Вилдан Сефер е поетеса на пренебрегваната романтичност, на нежността, на вярата в идеала, на опрощението. Читателят, който обича нежната поезия, разкриваща съкровените човешки чувства – болки, преживявания, разочарования, безнадеждност, самота, носталгия и надежди, ще намери всичко това в нейната поезия. Но начинът, по който поетесата прави своята изповед, не ни изпълва с разочарование, а с нежна тъга, но и с нова сила и увереност.
„Тост”
Тъй кратък до безкрайност послеслов,
събрал надежди, радости, неволи –
животът е виенско колело:
щом горе си, един ден ще си долу.
Сърцето ти секундите брои
и всеки миг е птица отлетяла…
В нещата прости смисълът е скрит,
трептят различията в мъдро Цяло.
На тази мъничка Земя си гост,
делата ти след тебе ще останат.
Вдигни с усмивка за Живота тост –
живей го на един дъх, без остатък.
Ако се взрем внимателно в поезията на Вилдан Сефер, не може да не усетим нейното оздравително влияние върху човешката психика. В нея се разказва за всичко, тихо и кротко, без озлобление, без омраза, което води към самоусъвършенстването на човека.
Из книгата на Теофана Текелиева „ Кърджали столетието – 1912 – 2018, просвета и култура“, издание на ИК „Родопи“ ООД. Може да си я купите от редакцията на вестник „Нов живот“ в работно време
Източник: Нов Живот
