Ген. Тодор Бояджиев: Жените в разузнаването са по-опасни и жертвоготовни от мъжете

Жените в разузнаването са по-опасни и жертвоготовни от мъжете, смята ген. Тодор Бояджиев. Само обемиста енциклопедия може да събере имената на жените – разузнавачи, каза ген. Бояджиев, работил за българското разузнаване повече от 30 години. В своята последна книга, озаглавена „Шпиони с нежни имена“ той описва различните аспекти от живота на жените – разузнавачки от няколко поколения, от различни държави, в отделни исторически периоди и ситуации.

Книгата, дело на издателство „Атеа“, не започва с историята на Мата Хари, въпреки че и тя е описана в отделна глава. Наред с нея са представени още графиня Ливен – ухажвана от австро-унгарския канцлер фон Метерних, но и докладваща на руския император. Актрисата Олга Чехова, участвала в холивудски продукции, но наричана и „любимката на Хитлер“. Лона Коен, свързана с проекта „Манхатън“, и другата американка Елизабет Макинтош с принос за успехите на американците в Далечния Изток по време на Втората световна война. Жената постигнала най-високите нива на шпионско-разузнавателната професия – Стела Римингтън, шеф на английското контраразузнаване.

В интервю за БТА ген. Тодор Бояджиев разказа как се е родила идеята за книгата в съавторство с руския разузнавач Михаил Любимов, по чиито книги са създадени множество филми, както и каква е ролята на разузнавач номер едно за 20 век Ким Филби в появата на изданието. Той посочи и кои са значимите, но забравени по една или друга причина български разузнавачки като Кръстана Янева или разузнавачката, която е представена с оперативното име „Ирен“.

Автор на предговора е проф. Андрей Безруков, също разузнавач. Той и неговата съпруга Елена Вавилова са илюстрация каква е ролята на жената в семейната разузнавателна двойка. При благоприятно развитие на епидемиологичната обстановка в страната, ген.Тодор Бояджиев се надява, че ще може да представи своята поредица от книги, посветени на разузнаването пред курсантите и студентите от НВУ „Васил Левски“, така както преди години е бил гостуващ професор във Великотърновския университет, където е чел лекции пред студентите от Юридическия и Стопанския факултети.

Генерал Бояджиев, казвате, че за жените в разузнаването би трябвало да се напише обемиста енциклопедия, не само една книга, защо и колко според Вас жени от разузнаването могат да попаднат в тази енциклопедия?

Отговор: Не по-малко, отколкото мъже. Вече е издадена енциклопедия на шпионажа от английски автори, която е някъде към 800 страници, издадена е и на български език преди десетина години. По същия начин може да се направи енциклопедия с основен акцент – жените. Досега темата беше пренебрегвана, създаде се неправилното впечатление, че жените са инструмент на разузнаването и най-вече са били използвани като примамка, за да се трупа компрометиращ материал и опит за вербовка на представителите на така наречения силен пол. Това е нечестно отношение. Жените са били винаги равностойни по резултатност в работата си, независимо за коя държава и за кое разузнаване са работили. В основната си част те са действали, ръководени от патриотични подбуди. Разбира се, имало го е и другото – контраразузнаването много обичаше и обича да използва т.нар. „компраматериали“, за да притиска хора, които иска да привлече на своя страна. Но това не е характерно. Опитът ми показва, че жените са равни на мъжете и понякога ги превъзхождат.

Авторът на предговора на книгата проф. Андрей Безруков казва, че в някои отношения жените имат предимство, защото разбират по-добре човешката психология, по-общителни са и по-бързо овладяват изкуството на превъплащението, т.е. на влизането в роля…

Точно така, той е абсолютно прав. Но след като го цитираме трябва да отворим скоба и да кажем кой е той. Той е руски разузнавач, който повече от 20 години със съпругата си Елена Вавилова живее с американски, канадски и френски биографии. Те имат две деца, които дори нямат представа, че в жилите им тече руска кръв. В резултата на предателство, преди десет години те са били арестувани в САЩ, впоследствие са върнати в Русия срещу възможността на Скрипал и семейството му да се изсели в Англия. Това разбира се не е прецедент, много такива размени са правени през годините. В случая е интересно, че през последните десет години след връщането в Русия, двамата минават в резерва и започват да се изявяват в други граждански професии. Тя става една от най-нашумелите руски писателки. Преводът на нейната книга на български език е със заглавието „Висш шпионаж“, а Андрей Безруков, възпитаник на няколко университета, включително и Харвард, е един от най-активните и търсени анализатори в руските медии. Така, че за мен е чест той да бъде автор на предговора. За тяхната история, описана в книгата, в Холивуд е направена телевизионна поредица от над 70 серии, а сериалът е излъчван в продължение на шест години.

Същевременно в изданието Вие имате съавтор в лицето на Михаил Любимов, как се поделя това съавторство?

Това е пояснение с полвинвековна давност. Михаил Любимов е съветски разузнавач, който отказва генералските пагони и напуска службата, за да се ожени за третата си съпруга. С него се познаваме от преди 40 години, запознанството ни стана в дома на Ким Филби, обявен от Алън Дълес за „Шпионина на 20-и век“. По това време аз вече познавах Ким Филби, той ни събра на по чаша български коняк в своя дом в Москва. През 1994 година с Михаил Любимов направих едно пространно интервю за жените в живота на Ким Филби. Това интервю е поместено в книгата едно към едно, така както е направено пред камерата ми. През 2014 година Михаил Любимов и съпругата му гостуваха на моето семейство в село Граматиково. Тук си стиснахме ръцете и се договорихме да направим обща книга, посветена на колежките в разузнаването – и на нашите и на противничките през периода на Студената война. Аз събрах неговите и моите текстове, но трябва да отбележа, че той е много по-известен писател от мен, защото Холивуд е правил филми по негови сценарии.

Вие разказвате за една българка – разузнавачка – Кръстана Янева. По нейната история е създаден и филм, озаглавен „От другата страна на огледалото“. Филмът не е от най-известните, а тя въпреки своя принос срещу фашизма остава в сянка, защо?

Кръстана Янева е антифашист, през 1943-1944 година работи за руското военно разузнаване в системата на „Червеният оркестър“. През Втората световна война това е мощната разузнавателна мрежа на Съветския съюз в окупираната Западна Европа по време на войната. Тя е изпълнявала куриерски функции в Германия, заловена е, съдена е от имперския съд и след това е гилотинирана. В Берлин, в дома в който е живяла и днес има мемориален знак. Всяка година в деня на нейната екзекуция признателните немци поставят цветя. В София също е имало такава плоча, но в началото на деветдесетте години на миналия век е премахната. По време на войната тя не е работила като комунистка, а като антифашистка в битката с нацизма. Филмът за нея не е пускан по екраните, и тази мистерия, свързана с битките в БКП по онова време, е описана много добре в книгата. Филмът е прашасвал в киноархива, но все пак е запазен и може да бъде видян днес в интернет.

Има ли други българки – разузнавачки, с огромен принос, но забравени от историята?

В книгата има отделна глава за Ирен, която е българка нелегалка, живяла и работила във вражеска на България държава по време на Студената война. Днес тя е жена на зряла възраст, с деца и внуци, но никога не е пожелала да застане в светлините на прожекторите. Затова тя с нейната история в книгата се появява само с оперативния си псевдоним.

Кое е най-драматично за жените в професията на разузнавача – това, че подлагат на изпитание семействата си заради дълга към професията ли?

Определено, но те са приемали професията, като инструмент да осъществят дълга си към родината. Тази професия е много важна, защото работи за защита на националния интерес. Както знаем, националните интереси между държавите не винаги съвпадат, затова разузнаването със своите методи и средства защитава всеки един национален интерес.

Разузнаването е не само миналото, но и професия на бъдещето. И в момента всички държави се разузнават и имат своята агентура, но със съвременните технологии.

Разузнаването е инструмент, скалпел. В ръцете на убиец причинява смърт, в ръцете на опитен хирург води до спасяване на живота. Затова водещо в тази професия е националният интерес, моралът и контролът.

Източник: Kardjali