BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Алфа рисърч: ГЕРБ води с 5% на ПП, „Възраждане“ качва, рейтингът на Радев се срива

Ако изборите са днес, разликата в електоралната подкрепа между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ е малко над 5%.

Зад третата политическа сила ДПС, едва на 0.4% разстояние се нарежда „Възраждане“.

На пето място е БСП с 8,5%, шести са „Демократична България“ с 6,5%, а последни са „Български възход“ с 4,3%, сочат данните от последното проучване на социологическата агенция „Алфа рисърч“.

Рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е конфронтацията с партиите.
Лидерът на партията Бойко Борисов води класацията на на -одобряваните политици като се ползва с 19,6% доверие и 55,7% недоверие.

Отливът при ПП за последните два месеца е около 2,5 пункта. Спада и одобрението към лидерите Кирил Петков и Асен Василев – от 23 на сто в предишните месеци до 15% – 16% в края на годината. За първи път неодобрението към тях минава границата от 50 на сто.

2022-ра бележи траен спад на обществено доверие в институциите – пряк резултат от перманентната конфронтация и невъзможността да се намери изход от политическата криза. Ситуацията е уникална не с това, че хората споделят неудовлетвореност от дейността на отделна институция, а с това, че негативната тенденция засяга вече всички аспекти от управлението на страната.

Всички основни субекти на управлението се възприемат като съвкупно отговорни за невъзможността страната да посрещне предизвикателствата на кризите.

Сформираното след вота през октомври 48-о Народно събрание е първото, което стартира дейността си с минимално обществено доверие от 7% срещу 63% недоверие. За последните 13 години подобно отношение е регистрирано единствено в края на 42-ро НС, излъчило правителството на П. Орешарски (8% доверие срещу 65% недоверие).

Два месеца след предсрочните парламентарни избори, партиите и техните лидери също попадат в спиралата на намаляващо обществено доверие. Тенденцията засяга всички основни политически играчи. Проучването регистрира още по-голям отлив от намеренията за участие в избори и респективно, загуба на подкрепа от всички политически сили.

Ако следващата неделя се провеждат избори до урните биха отишли едва 35 на сто от имащите право на глас пълнолетни българи.

15.2% все още не са се оттеглили от групата на активните гласоподаватели, но са силно разколебани коя партия да подкрепят. Сред тях се открояват привърженици на партии, които останаха извън парламента, но също и такива на сравнително нови политически формации като „Продължаваме промяната“ и „Български възход“.

Макар намеренията за гласуване да възпроизвеждат структурата на парламентарния вот от 2-ри октомври, нагласите на избирателите показват силно разочарование от работата на всички парламентарно представени партии, тенденция към спад в избирателната активност и като следствие – възможност за неочаквано разместване на позиции при скорошни предсрочни избори, посочват от „Алфа рисърч“.

Оценка за дейността на институциите

Макар да запазва позицията си на най-одобрявана политическа фигура, рейтингът на президента Румен Радев също ерозира. Причина за това е конфронтацията с партиите, както и нетипичната за президентската институция отговорност за действията на изпълнителната власт. За първи път от избирането на Радев на този пост ножицата между доверие и недоверие се затваря до два пункта. От началото на втория му мандат през февруари до декември положителните оценки спадат от 51% до 36%, а отрицателните нарастват от 23% до 34%. Подкрепата си за президента оттеглят жители на областните градове, младите и средни поколения.

Отношението към назначеното от президента четвърто служебно правителство е силно поляризирано. Кабинетът получава одобрение от 24% и неодобрение от 29%, а служебният премиер Г. Донев – 24% одобрение срещу 22% неодобрение. Мнозинството от членовете на кабинета и тяхната дейност са непознати и всеки втори пълнолетен българин не е в състояние да изрази мнение за работата им.

Оценка за годината и очаквания за 2023

България изпраща година на ескалираща политическа и икономическа криза, в условията на безпрецедентна военна агресия в Европа, с разделено и поляризирано общество, с избледняваща надежда политиците да излъчат отговорно правителство, способно да постигне значими национални цели.

Разбираеми на този фон са песимистичните очаквания за 2023г. От 1998г., откакто „Алфа Рисърч“ следи този индикатор, нивото на личен оптимизъм (34%) е третото най-ниско след икономическата криза от 2009 -2011г. Дори и в бурните политически 2016-2017, дори по време на Ковид пандемията от 2020, традиционният новогодишен оптимизъм и мобилизация на българите не са спадали под 50-55%. В края на 2022 те обаче бележат срив от 20 процентни пункта.

Ако по отношение на личния живот, особено сред младото и средното поколение, има и оптимисти, то очакванията за света и за България през 2023г. са почти единодушно негативни. Едва 20% се надяват на позитивно развитие за Европа и света, разчитайки на скорошен край на войната в Украйна. 27%, предвиждат да се запази сегашното положение и конфликтите да не се разраснат, но всеки втори се опасява от негативен развой.

Ако негативните очаквания на лично и глобално ниво са между 27% и 50%, то очакванията за страната бият рекорд по песимизъм – 58% очакват 2023г. да бъде по-лоша, едва 18% се надяват на цялостно позитивно развитие.

Политическата безпътица, в която навлезе България с каскадата от предсрочни избори, взаимния блокаж между партиите, довел до неспособността да се излъчи редовно правителство, както и икономическите тревоги на хората, имат основен „принос“ за тези оценки. Показател за това е фактът, че по този въпрос вижданията на почти всички социални групи съвпадат. 64% са на мнение, че икономическата ситуация у нас се влошава, което заедно с политическата криза, поражда всеобщо споделен обществен песимизъм, който чертае бъдеще на късите хоризонти.

Дума на 2023 г

В година на крушения на много лични надежди, национални разочарования, съпреживян ужас от войната и от хилядите загубени и разбити животи, очакванията за 2023г. няма как да не бъдат пъстър калейдоскоп от упования и опасения, коментират от „Алфа рисърч“.

Помолени да назоват с една дума очакванията си за новата година, 38% от българите избират думата надежда, 24% – тревога 21% – оптимизъм, 7% – страх. Ако все още е валидно правилото, че могат да се самоорганизират и измъкнат от кризите онези общества, в които надеждата и солидарността доминират, оптимизъм ще има и за българското общество.

* Данните са от национално представително проучване, част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 1 – 13 декември 2022 сред 1023 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Епицентър

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!