Венцислав Стайков на 60 години. Честито юбилей, Приятелю!

Нашият автор, поет и пътешественик, Венцислав Стайков навърши 60 години.

Той е роден на 19 март 1961 г. в Кърджали. Първите му литературни публикации са през далечната 1979 г. Автор е на седем поетични книги: “Мисли на един луд” (1998), “Забравени богове” (2000), „Бяла граница” (2001), “Билет за небето” (2003), ”Млечни пътеки” (2004), “Ескизи от юг” (2006).

Носител е на редица национални поетични награди. Лауреат е на конкурсите „Искри над Бяла” – 2006, „Думи в цвят” – Пазарджик, 2005 и 2007, „Мелнишки поетични вечери” – 2008, Националния ежемесечен конкурс „Глоси” – 2008, Национален конкурс за хайку – Благоевград, 2008, „Любовта е пиянство или пиянство от любов” – Силистра, 2009 и др.
Поетичната му книга „Ескизи от юг” получава голямата награда на читалище „Хр. Г. Данов” на националния конкурс „България – болка и надежда” – Пловдив, 2008.

Има публикации в периодичния печат.
Стиховете му са превеждани на френски, руски, турски и гръцки. Създател и организатор е на националния пленер „Поетични вечери под Перперикон”. Участва в много литературни прояви.
Пътеписите на Венцислав Стайков години наред са едни от най-четените произведения в сайта и вестник „Нов живот“.
Екипът на „Нов живот“ честити 60-годишния юбилей на Венцислав Стайков! Пожелава му бързо оздравяване и възстановяване за да продължи да ни радва с нови творчески успехи!

БЪЛГАРИ
Може да ходят още с цървули
и потурите им да са наследствени,
но са изпълнени с вяра
и нощем политат към детството.
Понякога си подрязват крилата,
преди някой друг да го стори.
И макар да са чували за Икар,
описват във въздуха своя история.
Митове, в които няма да паднат
със замъглен поглед в очите.
Мигове, когато ще са равни
на ангелите и на орлите.

СНИМКАТА
Докато драсках вълнообразни небивалици
и буквите като мравки
носеха думи към моя мравуняк,
ти си стояла на брега на морето
в мраморно меко очакване,
гледала си прибоя,
вървяла си по вълните от теб и към теб
и си мислила за онова цунами,
което залива самотата.
Тогава не обърнах внимание на ръката,
която сама се движеше и рисуваше чайки.
Думите не бяха сладководни,
разпилени символи по белия лист
и вятърът, който отвори прозореца,
носеше ухание на море.
Било е в един и същи миг –
фотоапаратът е щракнал
и аз съм затворил тетрадката.

КЪРДЖАЛИ
В този град
сенките се изтягат по покривите
като стари джамийски котаци.
Но нито гласът на ходжата,
нито камбаната на църквата,
могат да разпръснат оловната войска,
която лети над главите.
Майките четат на децата си
приказки на Андерсен, но преди това
затварят прозорците.
В този град един четириглав часовник
свири от сутрин до вечер
по възрожденски,
докато слънцето се търкулне
като непотъркан пендар
зад олющените панелки,
докато сирената за реката не възвести –
отдръпнете от мен
всичките жертвоприношения.
В този град бялото прелива в зелено.
И след тях е червената диря на залеза.
Сутрин разносвачи на мляко
будят гълъбите… и сънищата.
Но няма кой да види облака – крава,
от която можеш да пиеш, да пиеш….
Само старата махала,
която все още сънувам, е непокътната.
Сякаш е островът на тъгата ми.

Източник: Нов Живот