ДБ внесе проект за промени в Конституцията: Народното събрание да избира главния прокурор

В първия ден на 45-ото Народно събрание „Демократична България“ внесе първите си законодателни предложения. Те са част от ангажимента, който коалицията пое преди парламентарния вот да работи за освобождаване на институциите и модернизация на България, посочват от пресцентъра на политическата формация.
В деловодството на Народното събрание е представен проектът на обединението за промени в Конституцията на Република България. Законопроектът е подписан от всички 27 депутати от “Демократична България” и продължава събирането на необходимите за внасянето му поне 60 подписа.
Проектът предвижда поставяне на главния прокурор под демократичната отчетност на Народното събрание и избор на нов главен прокурор на мястото на Иван Гешев, окончателно реформиране на Висшия съдебен съвет като орган на съдийско самоуправление с намалена квота на парламента, въвеждане на пряка конституционна жалба, създаване на конституционно основание за провеждането на лустрация.
Нов Висш съдебен съвет и избор на „тримата големи“
В точка първа от предложението на ДБ, озаглавена „укрепване на правовата държава чрез независим съд, отчетна и отговорна прокуратура“, новите депутати предлагат на първо място редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава му.
Нататък, народните представители смятат, че е логично председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да се избират от Общите събрания на съдиите на двете съдилища и да са действащи съдии в съответния съд към момента на избора. Тоест – тези два поста да бъдат напълно капсуловани и нито един друг магистрат в държавата, освен тези от двете върховни съдилища, да нямат възможност да го поемат.
От ДБ са предвидили и специален механизъм за освобождаване на председателите на ВКС и ВАС, а именно – това да е отговорност на Конституционния съд, който обаче към момента няма правомощия да се грижи за кадровата политика в съдебната система. Такива промени, с които да му бъдат осигурени подобни правомощия от ДБ не предлагат.
Но пък имат мотиви към цитираната идея:
„С предлаганите промени (в чл. 129, чл. 130 и чл. 130а от Конституцията) се укрепва независимостта на съдиите, които получават възможност за реално самоуправление в един реконструиран Висш съдебен съвет при зачитане на публичния интерес. По този начин се изпълняват стандарти за независимо администриране на съдебната власт, установени от Венецианската комисия на Съвета на Европа {Становище No 855/2016; Становище No 816/2015; Изследване No. 403/2006) и в съдебното право на Съда на ЕС {Commission v. Poland)“.
Веднага след това от партията предлагат реформа в прокуратурата. Между другото, предвид изявленията на лидерите на коалицията и водената систематично политическа кампания на гърба именно на държавното обвинение, буди сериозна изненада защо частта с „реформата на прокуратура“ е втора, а не първа поред.
А иначе „реформата“ е кратка и ясна – държавното обвинение си остава част от съдебната власт, но главният прокурор да се избира от депутатите. Конкретната идея е главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от народни представители) по предложение па министъра на правосъдието. А мандатът му вече да е 5 години.
ДБ предлага и създаването на Прокурорски съвет, отделен от ВСС, който да е в състав 11 члена – 4 члена, избирани от прокурорите; 5 члена избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор по право, министърът на правосъдието по право. Тоест – Прокурорският съвет да се политизира максимално, за да може да се отчита по-лесно, а държавното обвинение да се контролира изцяло от политическия елит. Има и мотиви за това:
„Създаване на гаранции, че прокуратурата ще бъде институция, защитаваща обществения интерес, публично отчетна и отговорна, а не репресивен инструмент срещу бизнес и политически опоненти.
Създаването на самостоятелен Прокурорски съвет, доминиран от представителите на парламентарната (обществената) квота, е гаранция срещу концентрацията на власт в институцията на главния прокурор, вкл. и по отношение на кариерните и дисциплинарните правомощия спрямо прокурорите.
Въвеждат се реални механизми за търсене на отговорност и отчетност по отношение на главния прокурор – чрез намаляване на мандата на 5 години, чрез процедурата за избор от парламента с мнозинство три пети от народните представители, както и освобождаване от длъжност за извършени тежки / системни нарушения (вкл. престъпления) и/или увреждане на престижа на съдебната власт.

Изборът и отчитането пред парламента гарантират по-висока степен на легитимност на упражняваната от главния прокурор репресивна власт, както и споделяне на отговорността с представителите на изпълнителната власт по отношение формирането на наказателната политика на държавата“.
В проекта за промени в Конституцията на ДБ напълно очаквано идва и ред на частта с „импийчмънт“ на главния прокурор. Предложението гласи дословно: „Освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор – по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента“.
Сред идеите по отношение на прокуратурата са и: ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес – отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи, както и последователно въвеждане на съдебен контрол върху актовете на прокурора, отнасящи се до съществените етапи от движението на наказателното производство.
И, ако дотук конституционалистите вече са добили мигрена, то в точка 2, озаглавена „допълнителни гаранции за правата на гражданите и решителна лустрация“, се оказва, че от ДБ предлагат не по-малко екзотични идеи. Този раздел започва с предложение за въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, само че не след като са изчерпани всички правни възможности за това гражданите да защитят правата си, а преди това – още докато се коват законите.
В случая идеята е формулирана така: „Въвеждане на пряка индивидуална конституционна жалба, осигуряваща граждански контрол върху дейността на парламента, така че приеманите закони да не нарушават конституционните права на гражданите (изменение вчл. 150 КРБ)“. Тоест – всеки гражданин да може да сезира КС, ако даден законопроект му се стори дори минимално нарушаващ неговите права. В тази връзка от ДБ не предлагат увеличаване на щата за конституционни съдии със 100-200 бройки, които неизбежно ще са необходими, ако подобно предложение бъде прието.
От коалицията искат още и „създаване на възможност долуинстанционните съдилища да сезират пряко КС относно конституционността на закон, приложим по конкретно дело – форма на конкретен конституционен контрол, който допълва възможността за индивидуална конституционна жалба, както и укрепва независимостта на всеки съд“.
Идва ред и на може би най-популистката сред „десните“ идеи на депутатите от ДБ, а именно – законодателна гражданска инициатива по предложение на 10 хил. граждани — гражданите да могат да инициират пряко законопроекти, които да се обсъждат и приемат равнопоставено със законопроектите, внасяни от народни представители и Министерския съвет (допълнение в чл. 88 КРБ). От партията не уточняват какъв тогава би бил смисъла на това изобщо самите те да са в парламента, но това вероятно ще се изясни по време на дебатите.
Накрая, от ДБ се обявяват и „за общество и институции освободени от сянката на комунистическия режим чрез последователна лустрация на висши публични длъжности в секторите национална сигурност, отбрана, вътрешен ред, правосъдие – за период от 10 години (до 2030 г.)“.
Последното, според народните представители, може да се постигне чрез следните стъпки: въвежда се като институт на неизбираемост в съответните глави на Конституцията; законова делегация, която да позволи развиване на уредбата в специален закон, който да гарантира възможност за оспорване (вкл. по съдебен ред) на констатациите за съпричастност към репресивните органи на тоталитарния режим.
Тук вносителите обаче леко отстъпват от декларираната по-горе идея за „решителна лустрация“, като все пак проявяват дадено снисхождение, предвиждайки: „въпреки установеното лустрационно основание, лицето може да бъде назначено или да продължи да заема длъжността, ако приеме да се извърши цялостна проверка на неговия интегритет, вкл. на лоялност към демократичните ценности и принципи и покрие определените стандарти“. Вероятно за проверката на лоялността ще бъде създадена и нарочна комисия от членове на ДБ. Дали обаче това ще е така – предстои самите те да определят.
За да се реализират идеите на коалицията обаче са им необходими 160 гласа в парламента, които в случая без съгласието на ГЕРБ и ДПС ще си останат само в архива на деловодството на Народното събрание.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!