Меонлина отново в Кърджали, този път с „Пеласгите”

Писателката-изследователка на българската история Вартануш Торком Корисян, с духовен псевдоним Меонлина, отново ще гостува в Кърджали. Миналата година тя представи в Регионалната библиотека „Н.Й.Вапцаров” книгата си „Богомилите: Есеите на България“. А на днес от 17.30 часа  в читалня „Изкуство”, 4-ти етаж,  ще ни запознае с новата си книга „Пеласгите. Мостът между атланти и арийци”.

Меонлина осветлява повече от две десетилетия изопаченото ни до неузнаваемост минало. Плод на нейните издирвания са двата тома  „Нагоре по спиралата“, истински учебници и справочници  по езоторично знание за миналото на човечеството, и „Богомилите“, както  и серията лекции „Дважди свещеният Пловдив“, „Кабирските мистерии“, „Александър Велики“, „Кан Атила Дуло“, „Княгиня Олга“ и др.

– Казвате, Меонлина, в новата си книга, че колкото повече се пробуждат арийските ни същности, толкова повече полуистините ще отстъпват. Заедно с това, задава ли се вече и истинското човешко и историческо минало?

– Не може да не стане и това вече е в ход, но пак си остава един бавен, постепенно развиващ се процес, свързан най-вече със зрелостта на нашето съзнание, с неговото еволюционно израстване. Това много зависи и от мирогледа и морала на изследващите и огласяващите нашето минало. И тук много уместна в тази посока е казаното от Ерхарт Толе: „Кой би причинил вреда на друг човек, ако го възприемаше като част от себе си”? И по този еволюционен път на Бялата раса, преминаващ през Древно-индийската, Древно-персийската, Египетско-халдейската, Гръко-римската, днешната Западно-европейска, а после и през още две раси и култури, след които ще има едно сливане със Светия Дух, от Който всичко е зародено, най-важното нещо е, че тези глобални световни процеси произтичат изцяло според Божествения план. Отношението на хората към истината ще се промени в добра насока и след предстоящата магнитна корекция на земната ос, изместена някога с цели 23 градуса.

– Затова ли в него не трябва да има доминиращи или мислещи се за изключителни раси и култури? Защото всички те са били еднакво любими деца на Бога?

– Да, иначе за какво би ги създал?… Именно затова и ние не трябва да повтаряме нечии претенции, комплекси за богоизбраност, като тези на юдеи и гърци. Защото в процесите на плавното придвижване на човечеството напред никога не са наблюдавани висши, добри, или низши, лоши, народи. Всички те са били специализирани „паралелки”, в които душите ни са постъпвали, за да се развиват еволюционно, да разплащат своите кармични дългове и да усвояват необходимите им уроци за  излизането от Колелото на съдбата. Пък и никой народ в нито един цивилизационен етап не се е застоявал на едно и също място, нито в географски, нито в интелектуален, културен план. Всички те са били движени от Небесната програма, в която са си разменяли местата във временни победи и загуби, за по-голяма справедливост. Затова и големите преселения, движения на човешки маси, миграции са имали за цел да натрупват необходимите качества за еволюцията на Аз-а – основната задача на нашата арийска раса.Всички  обединяващи или разединяващи човечеството процеси и всички въплъщения на души на Земята също са свързани с точно определени еволюционни цели, като свързващите ни неща са много повече от разделящите ни.

– Казвате в книгата си, че VI-та атлантска култура на акадците се наследява от пеласгите – предшественици на нас арийците. Те са и наше предмостие до атлантите. За какво трябва да им бъдем благодарни?

– За много неща трябва да бъдем благодарни на наричаните от Омир „Божествени пеласги”, онази част на Атлантите-Акадци, известни като прото-траки, компактно населявали Мала Азия и Балканите, преди да ги залеят арийските вълни.Но най-вече на това че чрез тях ние сме наследници на атлантите, на техните черти за възприемчивост, самостоятелност, на огромните им познания по Космология. Наричани още Великите герои, те са не само нашите деди, но и първи Учители, на които дължим всичките си знания и умения. От тях наследяваме и всичките си религиозни вярвания, митове, народни приказки, много коренни диалекти. Имаме, разбира се, и доста различия от тях, те са били „Деца на водата”/”Атл”/, а ние арийците ставаме потомци на Слънцето. В нашата раса закърнява ясновидството, третото око се затваря за сметка на свръхразсъдъчността. Но в наше време, с  честите превъплъщения на представители на VI-та човешка раса /Светещата/, загубените контакти с небесните йерархии отново започват да се възвръщат.

 – Само древните, казвате в „Пеласгите”  са познавали истинското значение на зашифрованите антични писмена и знания, които  в новите времена отново щели да се разкрият. Някои от тях са дадени и в Библията…

– Да, там, например, се говори за „изяждане” на Книгата, но това говори за особен вид символно разкидиране и особен вид инициация. Древните са познавали 7 степени на тайни кодировки на знанието, а в Библията те са само 3. В книгата си посочвам и някои други „методики” на иницииране, като „сваряване” и „изяждане” на човешки органи, после изтълкувано като грубо издевателство, като „отвличането” на булката…  Древните култове, като този за отвличането на Персефона от Хадес, по-късно преминал в отвличането на Хубавата Елена от Парис, са били базирани на Малките и Големите Мистерии. Русокосият пеласгийски герой Крали Марко също е набеден за „крадец на булки”, а неговият Кон Шарколия го летитимира като самото Слънце. Раковски пък определя „опъването на лъка на Шива” като „Царска Инсигния”, чрез която се е достигала най-висшата степен на Посвещение. Именно чрез този акт в двореца на Итака Одисей утвърждава своята самоличност като съпруг на Пенелопа, т.е. – Жрец на Луната. Ето такива свръхчовеци, наричани Дракони, са ръководели живота на Пеласгите. Фабр Д,Оливие обяснява, че когато траките произнасяли Тракия, имали предвид място за учение и традиции, чието значение през финикийски език /Ракхива/ се тълкува „Небесна твърд”. Големият френски езотерик споменава и за Жреческия Орден на Тракидите”, които били  наричали Т/Д/ракони/ –  учителите на човечеството.

– Най-много бях впечатлена от това че Пътуването на Аргонавтите, и то не към Кавказ, а към Рила, е било вид посвещение…

– Да, то е иносказателен разказ за етапите на Посвещенията в култа към Луната, затова няма нищо общо с преброждането на бурното море и с многото му капани, а символизира бездуховния живот. 10-те весла на кораба „Арго” са самите нива на посвещение, които се преминават тук на Земята – Великото училище на живота в нашата Слънчева система, в което се научава най-ценното познание за различаването на Доброто и Злото, с което дори Адам и Ева не се справиха. А в най-отдалечното от нас  време най-древният масив на света – Рила /затова в него е един от най-старите подстъпи, входове към Царството на Посветените – Агарта/ се е казвал Хемос /Балкана/. Много по-късно името е било пренесено върху Стара планина, за да се отклони вниманието на хората от Свещената зона. Самите тибетци я наричали Шанг-Ри-Ла. А Кавказ или Каукайон, е едно от най-старите имена на Рила, което е причинило доста исторически недоразумения. Базирайки се на Есхил, Херодот и Страбон, Прокопий Кесарийски твърди, че под Кавказ трябва да се разбира целият Рило-Родопски масив, защото, казва той,”склоновете на Кавказ стигали до Адриатическо море и били населявани от Скити/Хуни/, Албанци, и Ахейци /Тесалийци/. А пък Есхил и Аполодор уточняват, че от там извира река Хебриста /Марица/.

– Т.е., най-вероятно, „руното” се оказва руническо познание…

– Най-вероятно, пък и Кръстьо Мутафчиев също долавя, че в „маршрута” на Аргонавтите има доста смущаващи моменти. Той допуска, че те са плували покрай западното черноморско крайбрежие и после са навлезли в делтата на Дунава, където са живели Колхите, преди да се преселят в Кавказ. Има и друго – въпреки че Аргонавтите потеглят от Термейския /Солунския/ залив, то тяхното истинско пътуване започва след остров Лемнос, където Орфей ги посвещава в Кабирските мистерии. Но по-важното от географското, е символното пътуване, с цел инициация, преодоляващо различни изпитания. Затова на Аргонавтите трябва да се гледа като на хора, запътили се към Посвещенията на Смъртта и Възкресението, които са били под ръководството на  Луната и Сатурн. Затова ”Аргос „е сторъкият пазител на Ио/Луната/.

– Много ме изуми и непознатата досега история на Стобските пирамиди в моя рилски край…

– И те, и пиринският първенец „Вихрен”, „Козите планини” над Рудозем и връх Кайлаш в Тибет, както и сръбската „Радан планина”,са изкуствено моделирани от Посветените на първите две Великански раси по тяхно усмотрение и са били енергийни агрегати. Те са премествали цели планини и реки /изместили и руслото на р. Нил на север, за да водоснабдява Средиземно море/, преливали морета… Така и старите Капища на Атлантите никога не са били оставяни да запустеят. Всичките им сакрални обекти са били използвани и от Арииците. Така е и с двойно свещените Пулпулдева /Пловдив/ и с Перперикон /но той е Храм на Бел, Пер/Пеор, по-стар от Египетските пирамиди, а не на Дионис, неговият, вероятно, е бил в района на съседните шарапани/, на който като на длан се откриват два съвършено различни архитектни стила- мегалитния пеласгийски и тракийските „кърпежи”. Всички стъпала, прагове, ниши, щерни, площадки, тронове/също енергийни съоръжения/ са оформяни дистанционно чрез мистериозния енергиен лъч /бластер/, оставящ буквално полирани стени и подове.

– Към какво се стремите да подтикнете вашите читатели, първо с „Богомилите”, сега и с „Пеласгите”? Мястото на Словото в днешните трансформационни процеси?

– В Библията се казва, че със Словото Божие ставаме чисти /Йоан 15:3/, но повсеместното ни отстъпление от него и неспазването му ни доведе  до днешната тотална деградация. Синът, Логосът /Словото-Христос/ е в състояние да обедини цялото човечество в едно. Основната цел на новата ми книга е да провокира всеки, докоснал се до нея, да надникне в собствените си фини „записи”, защото всичко е в нас, ние носим в мозъка си копие на Акашовите записи, в които като на фотогравска плака са копирани и съхранени всички исторически подробности. Душите ни също помнят целия наш опит, преминал през предишните им превъплъщения, предопределили нашата днешна раса, националност, лична карма… Така че миналото е събрано в настоящето на всяка една безсмъртна душа. А и животът е плод на Божия промисъл и порядък, затова нищо в него не се губи. И този дар не се тълкува чрез нечии предположения, маскирани като наука, а някой ден, когато се изпълни  времето за това и когато сме готови да го понесем, то ще се разкрие в целия си блясък, а заедно с това и цялата човешка история, днес натикана в непрогледен мрак, ще се отбули и ще излезе на светло. Но това ще стане, когато се върнем към боголюбието на богомилите, имали за цел да реализират Божественото учение – християнство,  и изпълним завета на Христос, и станем чистосърдечни, милосърдни и доверчиви, като децата.

Интервюто взе: Лияна Фероли

Източник: Нов Живот