Нахит Догу: Бях в Карабах. Едни гонеха стратегически цели, други се забавляваха, а невинните страдаха
Годината е 2020-та…
Подновеният военен сблъсък между Армения и Азербайджан е най-тежкият от 2016 година насам. Двете страни се обвиняват, че първи са стреляли. Армения обвини Азербайджан, че е подложил на въздушен и артилерийски обстрел региона на Нагорни Карабах, а Азербайджан на свой ред обясни, че само е реагирал на арменското нападение. Конфликтът за Нагорни Карабах води началото си от разпадането на СССР през 1990 година. В сраженията, водени през следващите две години, загинаха близо 30 000 души, от родните им места бяха прокудени милиони. През 1994 година беше постигнато примирие, което обаче редовно се нарушава. В момента 20 процента от територията на Азербайджан е окупирана от Армения..
Годината е 1993-та…
С полет от Истанбул пристигам на летището в Баку, столицата на Азербайджан. Благодарение на комунистическата пропаганда в България за Съвестския съюз, очаквам модерно международно летище, но там ме посреща тъмна черна сграда, която е по изостанала от автогарата в Кърджали.
Пред хранителните магазини в Баку има дълги опашки за хляб… Двама цивилни полицаи ме арестуват, защото съм разменил валута на черната борса, а не в държавната банка. Журналистическата ми карта за акредитация във външното министерство на страната ме спасява от глоба.
Потеглям за линията на фронта, някъде по Нагорни Карабах. По пътя има десетки бежански лагeри – палаткови, във вагони и в разни сгради на държавни учреждения. Хиляди азербайджанци са останали принудени да напуснат домовете си, заради военните действия между Армения и Азербайджан.
В един от палатковите лагeри, ме посрещат дядовци със замръзнали ръце.. Километър преди линията на бойните действия ме съветват да не се приближавам повече заради снайперисти от другата страна на фронта. Точно в този момент изстрел от снайпер попада върху стена зад мен. Офицерът, който ме придружава казва, че снайперистът е стрелял за да се забавлява, а не за да ме убие..
След два дена на фронтовата линия се връщам в столицата Баку, където покойният президент Хайдар Алиев полага цветя, над могилите на загиналите в стълкновенията в Нагорни Карабах войници и цивилни. Както във всяка война по света, едни гонят стрегически цели, други се забваляват, а трети страдат. Страдащите са винаги невинни хора…
Нахит Догу
Източник: Нов Живот
