Няма да позволим коронавирусът да убие културата в Дома на културата в Кърджали

Това заяви Марияна Ликова, директор на институцията, и приема всички предизвикателства, породени от пандемията

Загубихме непрежалими колеги и приятели, които оставиха отпечатъка си, но ние ще продължаваме по техния пример, категорична е тя

Измина почти една година, откакто Марияна Ликова пое ръководството на Дома на културата в Кърджали. За нея, като директор на културната институция, тази година бе пълна с предизвикателства заради пандемията от Ковид-19. Самата тя е възпитаничка на танцовата школа и на хореографа Васил Василев, от когото поема „щафетата“. Споделя, че от малка е започнала да играе в тези танцови зали и през целия си живот това е правила. А най-хубавото според нея е, когато човек работи, това което обича да прави. „Това, което аз имам като светъл пример от хората преди мен, е добра мотивация да се уча и да дам всичко от себе си, за да съхраня това богато наследство“, казва тя.
За предизвикателствата през тази година, за проблемите и радостите, за творческия заряд на колегите си Марияна Ликова разказва пред „Нов живот“

– Г-жо Ликова, скоро ще стане една година, откакто поехте ръководството на Дома на културата. Каква е равносметката Ви за тази година? И каква е формулата за успеха?
– Страхотен въпрос! Формулата за успеха на екипа ми е такава – корен квадратен на щастието се получава като вложиш факториал на любов и умножиш по търпение и страст. Приложена в областта на културата, тази формула ме вдъхновява да искам още повече възможности да я прилагам, да преоткривам твореца във всеки, който се докосне до изкуството на музиканта, артиста и танцьора. Тази година беше преломна, пълна с изненади, но и иновативна, вдъхновяваща и изпълнена със съдържание. Имахме доста прояви, с които показахме, че сме тук, че ни има. Следващата ни проява е съвсем скоро – за 3-и март. Каня всички читатели на онлайн излъчване във фейсбук страницата на Дом на културата и страницата на БНР-Кърджали в 14:05 ч. През тази година заявихме, че искаме да творим, да радваме публиката, която много ни липсва в тази ситуация на пандемия, и да живеем с култура в нашия прекрасен град. Нашите онлайн поздравителни адреси са една магическа формула, с която ние казваме, че не искаме да прекъсваме творческия процес. Като върна лентата назад, нямаме пропуснат месец през този период, в който да не сме имали събитие.

– Всичко, което сътворихте, стигна до публиката, макар и онлайн…
– Да. На 24 май 2020 имахме 23 хиляди онлайн преглеждания на късометражния филм за дейностите на нашата институция, когато и стартирахме като ново ръководство. Заключителният ни концерт на 30 юни, който реализирахме на открито, събра над 300 зрители и за първи път над 8000 онлайн гледания на страницата ни. През юли отбелязахме 183 години от рождението на Апостола с клип, който беше гледан, харесван и коментиран над 43 хиляди пъти. Съорганизирахме концерта на Врачанската филхармония пред Регионалния исторически музей с над 250 зрители. Наши деца се върнаха с медали от Широка Лъка и от Троян, участвайки в конкурси. Надя Димитрова и Филиз Молламустафа прославиха града ни. Това показва, че наистина стоим доста професионално. Празничният концерт за Деня на Кърджали беше с препълнена зала спрямо мерките. Тогава имахме възможност да приемем до 50% публика в залата. С виртуалния коледен концерт стигнахме до над 30 хиляди човека по света. Ние наистина успяхме да заинтригуваме хората и те ни чакат за всяко важно събитие. Вече знаят, че ще „изскочим“ в пространството с нещо интересно. А ние знаем, че всяка промяна крие възможност за прогрес. Това ни е добрата награда и оценка за свършената работа.

– Ситуацията, в която поехте културната институция, беше усложнена, а и продължава да е. Кое беше най-голямото предизвикателство пред Вас?
– Култура по време на пандемия е сериозно предизвикателство. Липсата на концерти и живия контакт с публиката за един творец е пагубна. Тази ситуация ни научи, че винаги има начин ако искаш. Накъса се обучението в школите по изкуства и танцовите зали. Живеем в динамично време и нямаше как нашите такси да бъдат отпреди 15 години. Наложи се актуализация. Родителите сами усещаха, че 15 лв. на месец е нереално. Един урок на частно е 20 лв. за час. След актуализацията таксите ни станаха между 35 и 45 лева месечно за начинаещ и напреднал. Мисля, че е достъпна. И трудът на нашите преподаватели трябва да е достойно заплатен, и за децата от социално слаби семейства сме запазили привилегиите.

– Преди година имаше съкращения…
– Не трябваше да се закриват някои щатове, на които сега усещам липсата. Желанието ми е за следващата бюджетна година да мога да получа и там актуализация, която ще ни направи по-мащабни. От 46 и половина ни оптимизираха в момента на 31 и половина щата. Въпреки това показахме с добрата си работа, че си струва да се развиваме и вече работим заедно с подкрепата на Общината да възвърнем щатове и да продължим силната инерция на екипа ни.

– Много трудно е да се работи с половинки?
– Един творец се изгражда с години. Стойностни неща се създават с екип от професионалисти, които привличаме към нас с достойно заплащане и поле за изява. Искам да работим с размах, но сега предлагаме едни четири часа, два часа, имам ограничение на броя на хората. Желанието ми е да имаме хора, които да не се налага да работят на две-три работи, а да са само при нас. За радост сме подкрепяни от община Кърджали.Начало на формуляра Нямаме финансов недостиг в момента. Имаме бюджет, в рамките на който трябва да се поберем. Моето желание е да получим повече доверие, че можем да се справим и можем да защитим както музикалния оперетен театър, така и школата.

– Казахте, че искате да привличате творци. Имате ли вече такива в екипа си?
– Имам щастието да работя с много талантливи хора, така че ще представя и новите ни попълнения. Това са хора, родени в Кърджали, но през годините са търсили щастието си в чужбина. Мария Белева е завършила музикално образование в Англия. Радостина и Антоний Желеви са работили на много места – на круизни пътувания и в успешни проекти. Те са много известни музиканти, но пандемията ги доведе при нас. Те се завърнаха в бащината къща и приеха поканата да пробват при нас как ще им се отрази този застой. Виждам, че се чувстват добре.

– Какви школи има в Дома на културата към момента?
– Имаме Школата по изкуства, в която се изучават инструментите: цигулка, пиано, акордеон, гайда, народно пеене, поп и джаз изпълнители. От тази година към музикалната ни танцова школа имаме и подготвителна група. Тук са балетни и народни танци. Клубната ни форма „Първи на хорото“ продължава да съществува с начинаеща група и с напреднали. Това са хора с различни професии, които, идвайки при нас, се разтоварват. Навремето заедно я започнахме с Васко Василев и сега я продължавам аз – тука нишката не се къса.

– Как функционират в тези времена школите и танцовите състави? Провеждат ли се уроци и репетиции?
– Приключихме и започнахме годината в електронна среда като използвахме пълноценно времето си да задържим децата в школите, защото, прекъсвайки за дълго време заниманията, те ще загубят навици, които много трудно се връщат. Преподавателите ни са много старателни. Те изискват, но дават много и това се вижда в продукциите ни. Много е трудно в онлайн среда да предадеш умение и знание през екрана. Докато не му хванеш ръчичката, да му посочиш къде е клавиша. С постоянство уроците наистина ставаха по-добре, така че дигиталната среда все пак даде възможност да продължим обучението. При солфежа използваха клипчета, които изпращаха на децата, те си сваляха и си преписваха упражненията, наизустяваха ги и при изпита показаха знания. Вече работим присъствено, каня всички да дойдат и да се насладят на цялата тази палитра от музикално творчество от дейности, които има при нас.

– След тези няколко онлайн концерта и изявено интернет присъствие може ли да се каже, че сте адаптирани вече към времето на технологичен прогрес? Къде е мястото на традиционния концерт в зала?
– При нас приемствеността между поколенията е налице. Когато поех поста, аз изпитвах огромен респект и уважение към всичко тук. И понеже съм била деен участник като самодеец, някак си ми беше лесно да продължа. Черпя опит от предишните ръководители – Тодор Момчилов и Васко Василев. Те имаха свой подход, правиха много стойностни неща, но по техния си начин – по-скромно. Аз съм по-комуникативна, по-общественоориентирана като личност, не разбирам това затваряне и не знам дали не изпадам в другата крайност – на твърде много гласност. Чудех се как ще се приеме първият ни онлайн концерт. Аз изобщо не се появих. Исках фокусът да падне върху участниците и всички, които са в тази ситуация. Аз скромно застанах отстрани, защото мисля, че скромността краси човека. Но тази фраза остава днес вече назад във времето при толкова много промени в мисленето на хората с интернет и социалните мрежи Това време ни научи, че винаги има начин, и колкото е по-трудно – толкова е по-сладко.

– Какъв репертоар включва културният афиш за 2021 г. на Дома на културата и с какво ще изненадате кърджалийската общественост и претенциозната публика?
– Няма ли го това докосване с публиката, някак си магията не е пълна. Надявам се това усещане да го получим скоро. В календара ни е заложено като дати всичко, което дотук сме правили. Започваме с Трети март, Великденски празничен концерт, 24 май – тогава честваме юбилей на битовия ни оркестър, който навършва 50 години от създаването. Тук сме замислили нещо грандиозно. Дано да успеем да го осъществим. Със сегашния ръководител на оркестъра Нешко Нешев мислим да направим един празничен концерт, на който да поканим много гости от страната, негови колеги, музиканти, изпълнители, които да се включат в програмата. Ще има много танци, песни и както на юбилей – празнично настроение, което ще зарадва публиката. Всичко това подготвяме за тези месеци, ако не ни изненадат други мерки, затова не мислим в дългосрочен план и работим на тримесечия. Надявам се да можем през юни да направим заключителния традиционен концерт отвън на открито. През юли ще имаме Лятна академия за всички, които не искат да прекъсват дейностите. През август ще си починем, за да можем през септември да започнем новия сезон подобаващо с подготовка за Деня на Кърджали. Ние си търсим поводи да правим събития в ефира и в дигиталното пространство. Много е хубаво да усещаме подкрепата и на местните медии.

– Каква е Вашата визия за оцеляването и за развитието на културната институция в трудните времена, в които сме?
– Загубихме непрежалими колеги и приятели, които оставиха отпечатъка си, градили са душата на този Дом години наред. Това са: Никола Радиков, Радост Попова, Тодор Момчилов и Васил Василев. Беше много важно да съумеем да се обединим и да намерим сили като общност да преодолеем този момент заедно. Затова в знак на признателност и уважение към тях именувахме двете ни основни танцови зали – Танцова зала „Тодор Момчилов“ и Танцова зала „Васил Василев“. Те са положили основите и ние като техни последователи ще продължаваме по техния пример.
Разговора води Божидара Ангелова

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!