Представиха новата книга за Ататюрк пред шепа кърджалийци (Снимки+Видео)

Валентина ИВАНОВА

Шепа кърджалийци, сред които заместник кметът на общината Веселина Тихомирова, присъстваха на представянето на новата книга за Ататюрк в читалище «Обединение 1913». В съботния следобед на 23 ноември пристигна преводачът й на български език Явор Сидеров. Той разказа как се е захванал с труда на М. Шюкрю Ханиоглу, професор по история на късната Османска империя в департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет в САЩ. Според книгата е ценна, важна и различна от всичко, издавано за Мустафа Кемал досега.

„Ататюрк. История на идеи“ не е просто поредната биография на големия турски държавник, а е история на неговите идеи, както и на еволюцията и реализацията им в турското общество. За българите книгата е особено важна, тъй като Ататюрк остава почти единственият световен политик между двете световни войни, който се отнася с дълбока съпричастност и разбиране към проблемите на страната ни. Това предизвиква и до днес абсолютна симпатия към личността му във всички среди на българското общество.

Преводачът Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. През годините работи в БНР, Би Би Си и Дарик радио; преподава история и международни отношения в университетите в Западна Австралия и Бъркли и в Американския университет в България.

М. Шюкрю Ханиоглу пише книгата на английски. До днес тя е преведена на десетки езици. Така текстът става достояние на много хора, интересуващите от възникването на съвременна Турция и нейния баща. Но за изданието на български професорът е написал специален предговор. В него авторът подчертава, че за първи път интелектуалната биография на Ататюрк достига до българското общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, замислена и приложена от него.

В изданието на български език се крие и една връзка с Родопите. За корицата е използвана картината на художника Фикрет Окан, роден в Момчилград, възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък. Той дълги години работи като портретист в Турция, а днес ателието му е в село Габарево, където твори сред спокойствието в Долината на розите.