Солидарност или политика е снабдяването с ваксини на Балканите

Дали на Балканите се прави политика чрез ваксините? И по какъв начин.

Темата коментира в “Нашият ден“ журналистът Райна Асенова, завеждащ редакция „Балкани„ на БТА.

“Огромното търсене на ваксини не съответства на възможностите на фармацевтичните компании да произведат необходимите количества. И така недостигът създаде възможност да се окаже политическо влияние на някои страни, които и без това на Балканите винаги са се стремели да указват патерналистично влияние върху други страни“. Това заяви по БНР журналистът Райна Асенова, завеждащ редакция „Балкани„ на БТА. 

„Най-яркият пример в това отношение е Сърбия, чийто президент снабди страната с ваксини отвсякъде. Имат си руска ваксина, и от Китай, “Пфайзер“ и “Бионтек“, и от “Модерна“. Те заявиха тези количества още през ноември. Но той действително се възползва да укрепи лидерската си роля в региона, каквато винаги е претендирал да има. Прави впечатление, че Вучич лично раздава кашончета с ограничени количества ваксини, тъй като действително той не може и повече да даде“, коментира още тя.

Кашонче с ваксини, дадено символично на Република Северна Македония (РСМ)

“То беше прието с огромни благодарности от Заев, който неколкократно подчерта голямото приятелство между двете страни, сътрудничеството, че сърби и македонци са братски народи и т.н. Важното е, че в самата РСМ пристигнаха пратки от руската ваксина и днес започва реалното ваксиниране в Скопие с руската ваксина“, каза още Асенова.

“Ако се върнем на проблем с политическото влияние, което Вучич се опитва да укаже, тук мога да напомня и за проекта “мини Шенген“. По същия начин Вучич под предлог и с обяснението, че отворените граници и отворените отношения между страните на Западните Балкани, имаше предвид РСМ и Албания, тъй като Косово отказа да се присъедини към тази инициатива, всъщност са нещо добро за Балканите и че би желал в тази инициатива да се включат още Босна, Херцеговина и Черна гора, които засега се въздържат. Тъй като всички виждат в това друг опит на Вучич да се наложи като регионален лидер, нещо което те не искат, и не затова се разпадна бившата Югославска федерация“, обясни тя.

“Но, като се върнем на Балканите, става дума за това колко остро бяха посрещнати пратките от Босна и Херцеговина, тъй като там не са забравили политическата роля лично на Вучич по време на войната през 90-те години. Беше му напомнено, че той издигаше лозунга – “За един убит сърбин, убиваме сто мюсюлмани“. И беше изказано съмнение в неговите искрени намерения да бъде солидарен с народа на Босна и Херцеговина“ – казва още Асенова и поясни:

„Още повече, че той направи така, че първо даде една част от ваксините на Република Сръбска, с която поддържа близки отношения, а пък на Федерация Босна и Херцеговина, в която са обединен мюсюлманите и хърватите, даде отделна пратка, доста по-малка. И това беше възприето от босненския народ като още едно унижение, тъй като човекът, чиято роля във войната те не забравят, трябваше да бъде посрещнат на летището с червен килим, да му се окажат всякакви почести за малки количества ваксини, които не са били и искани от Федерация Босна и Херцеговина, а Вучич сам е предложил да им ги предаде, за да могат да ваксинират поне лекарите в болниците.“

Източник: БНР

Източник: Нов Живот