Най-голямата ферма за пауни у нас се намира в село Сусам

Най-голямата ферма за пауни у нас се намира в село Сусам, община Минерални бани. Собственикът й, Димитър Димитров започнал бизнеса като допълнение на основната му дейност, производство на биохумус с калифорнийски червеи. Отначало купил няколко пауна, които да красят собствения му двор, а по-късно решил, че може и да ги развъжда като атракция.

Когато фермата се разрасна, имах идея да ги поставя в някой от парковете в националния курорт, но после се отказах. Причината е в това, че пауните крещят много силно, реагирайки на всяко движение през нощта, а това ще създава проблеми за почиващите, обяснява Димитър. Неслучайно именно поради тази причина в миналото пауните са били използвани и като охрана на затворите, пояснява още той.

Във фермата на Димитър в момента има над сто пауна от различни породи. Най-разпространен е синият индийски паун. Първоначално паунът е широко разпространен в Пакистан, Индия и Шри Ланка, но след походите на Александър Македонски той е пренесен и в Европа. Паунът в Индия в момента е защитен вид и е обявен за национален символ на страната.

В момента в света има около 225 разновидности на пауните. Най-скъп е черният паун, но това не се дължи на някаква изключителна красота, а в неговата рядкост и особености при селекцията, разказва Димитър. Много красив и търсен е Индийският шарен паун или Арлекин, както е известен в Европа. Арлекините са излючително красиви птици, тъй като контрастта на цветовете в комбинация със симетрично разположени бели петна, а при мъжките и с бели пера в опашката ги правят достатъчно атрактивни. Интересна кръстоска между обикновен индийски паун и бял, при което в поколенията излизат обикновени, бели и шарени или казано по друг начин 3 в 1 и то само в един сезон. Но за запазване елементите на шареното в поколенията се изисква целенасочена селекция, споделя Димитър.

Пауните са едни от най-споменаваните птици в древните източници. Били са държани в плен още по времето на египтяните и други древни народи. Тези птици са издръжливи на климатичните промени и имат нужда от съвсем малко прикритие при екстремни температури. Клетките е задължително да са големи. Оставени на свобода те покриват огромни пространства. Всеядни са и нямат проблем с храненето, защото не са капризни. В изкуствена среда е добре да им се дават често плодове и зеленчуци, както и живи дребни насекоми или червеи.

Пауните са полигамни и мъжките могат да съжителстват с много женски. Размножителният им период е през месеците май и юни в зависимост от климата в района. Снасят от 6 – 8 яйца, като мътят 28 дни, а пиленцата се излюпват готови да напуснат веднага гнездото. Полова зрялост достигат от третата година. Понякога има плодовити мъжки и от втората година, но това е рядкост. Женските има случаи да легнат и след първата година, но това също е изключение. Рекордът на Димитър е получено поколение от мъжки паун на една година и женски на същата възраст.

Характерен признак за мъжкия е удълженото развитие на горните пера ма гърба (взимани за опашка), които всъщност крият самата опашка на пауна. Перата на пауните са се използвали още в древни времена. Средновековните рицари използвали перата от пауна за украса на шапките и каските, момичетата са ги използвали за украшения. На големи празници се сервират на масата пържени пауни в най-добрите им пера (обичаят се запазил до XVI век, макар че месото на пауна да било доста неапетитно) и френските рицари произнасяли над него клетва. Традицията да се отглеждат пауни за удовлетворението на трапезата на богатите продължава в Европа, докато паунът постепенно започнал да се заменя с пуйката след откриването на Америка в края на XV век.

Живко ТЕНЕВ

Източник: Нов Живот