Родопчанин учи децата в Уганда на ръченица и хора

Aфриканчетата пеят с хъс „Моя страна, моя България“. Живеят в ужасяваща бедност, но са по-щастливи от европейчетата, казва Даниел Делибашев 

Родопчанин учи децата в Уганда къде е България. Насред Африка тъмнокожите хлапета играят боси ръченица и талантливо изпълняват „Моя страна, моя България“. Зад всичко това стоят години доброволчески труд на един всеотдаен българин. Даниел Делибашев е от доспатското село Црънча, но трайно е свързал съдбата си с оцеляването на децата в Уганда.  Вместо в богатите европейски държави 39-годишният родопчанин намира щастието близо до Екватора – при най-бедните жители на планетата.

Родопчанин учи децата в Уганда къде е България. Насред Африка тъмнокожите хлапета играят боси ръченица и талантливо изпълняват „Моя страна, моя България“. Зад всичко това стоят години доброволчески труд на един всеотдаен българин. Даниел Делибашев е от доспатското село Црънча, но трайно е свързал съдбата си с оцеляването на децата в Уганда.  Вместо в богатите европейски държави 39-годишният родопчанин намира щастието близо до Екватора – при най-бедните жители на планетата.

Даниел завършва финанси в УНСС и магистратура по банков мениджмънт в Нов български университет. 10 години работи в банки в София, но имиджът на „сухар“ като банков чиновник не му се нрави. Затова пътува много по света, опознавайки нови хора и култури. Така сбъдва своя отдавнашна мечта и преди четири години отива доброволец в сиропиталище в Африка.

Казва, че натам го повел както неговият глад и жажда за приключения, така и гладът и жаждата на сирачетата в Африка. Те му дали ясно да разбере контраста между това  какво е щастието за гладно африканче и какво – за средностатистическо европейче. Сблъсквайки се с нелеката съдба на децата в сиропиталището, започнал да им помага, без да калкулира колко енергия влага в тази дейност. Усмихнатите гладни хлапета от Гана го карат да основе фондацията си „Усмивка за Африка“, с която се заема да събира и изпраща дарения не само за сирачета и изоставени деца в Гана, но и в Уганда.

За пръв път отидох в Гана през март 2017 година, в сиропиталище в близост до селцето Туту, което е на 40 км северно от столицата Акра. Няма да забравя посрещането от децата – усмихнати и искрени. Ежедневието им е изпълнено с глад, жажда, беднотия, болести, затова и най-ценното там са храната и лекарствата“, заявява Даниел.

Сирачетата обаче го изумили с най-широките усмивки. Удивен е и как те работят без хленч и драми от 3-4-годишни, без да им мине през главата, че са нещастни.

Точно защото им е труден животът, имат желание да учат –  да четат, пишат, смятат. И въпреки че са бедни, започват всеки ден с молитва и благодарност за това, което  имат, защото ценят въздуха, водата, живота“, казва Даниел.

Сирачетата са на крак още в 4 часа сутринта, носят и топлят вода, с която да се къпят, перат, мият съдовете, готвят. Всяка сутрин в задълженията им влиза и чистене на стаите, на целия двор. Момичетата на 12-14 години се грижат като майки за по-малките – перат ги, къпят ги и хранят. „Те могат много повече неща, отколкото повечето жени у нас на 25 години“, казва Даниел. Той е впечатлен, че хлапетата се къпят всеки ден, нищо че е на двора.

Господар там обаче е гладът. Срещу купичка ориз от селото идват жени да помагат в сиропиталището, след като не са яли няколко дни.

Родопчанинът от години събира и изпраща пари, за да купят храна и лекарства в сиропиталището чрез фондацията. „В Уганда децата ходят полуголи, нямат обувки, но и дрехите са им последната грижа, въпреки че е в планината и нощите са студени“, разказва Даниел. Убеден е, че животът на тези африканчета го е белязал за цял живот.

„Много по-трудно живеят от нас, но са много по-доволни от живота и много по-щастливи. Нямат нашето материално мислене, нашата завист кой какви дрехи има, каква кола кара, колко му е голяма къщата и как е обзаведена, какъв му е телефонът“, казва Делибашев.

Децата в Африка са задружни и много пеят, танцуват, шегуват се, радват се на живота. Решили да изненадат Даниел и се  научили да играят ръченица. Клипът,  озаглавен „Далеч от родината, но близко до родното. Поздрави от Уганда“, обикаля социалните мрежи. Трогателно е изпълнението им на „Моя страна, моя България“ – таланти с боси крачета.

Първото й представяне в интернет беше през ноември м.г. и оттогава обира овациите на българите. Сега той си е поставил за цел да осъществи проекти, свързани с образование и обучение на младежи. Родопският защитник на бедните сирачета в Африка събира дарения за тях чрез сайта на „Усмивка за Африка“ – www.smileforafrica.eu.

марица

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!