Антони и Радостина Желеви: Правим най-доброто, което можем тук и сега

Антони: Засега сме хвърлили котва тук. Надяваме се за Великден да имаме концерт на живо в Дома на културата.

Радостина: Надеждата ни е в скоро време да бъдем на сцената и да бъдем аплодирани. Аплаузите действат зареждащо, стимулиращо върху твореца

Радостина и Антони Желеви са известни музиканти от Кърджали.  

От 5-годишен Антони учи в школата по пиано в Дома на културата. Ученик е и на саксофониста  Николай Станев – Коко. Бил е тромпетист в театър „Димитър Димов“.

Радостина  е играла в балетния състав в Дома, участвала е и в продукции на оперетата.

В живота ги събира  изкуството, когато в зората на тяхната младост концертирали с джаз банда на морето. Дълги години работят за голяма корабна компания. Пътуват до различни дестинации.  Отдадени са на музиката, но и на пътешествията. Но пандемията  ги връща в Кърджали.  И отново са част от Дома на културата.

Разговора води Божидара Ангелова

-Здравейте, как се чувствате в локдауна?

Антони: Привикнахме. Още  преди да се приберем в България и да бъде наложено  драстичното затваряне,  престояхме  45 дена на круизния кораб от Австралия за Папуа Нова Гвинея.

Радостина: С една дума сме тренирани сме.  Имаме опит  в затворено пространство .

-Излизали сте на различни сцени, пред различна публика. Как ви приемаха?

Радостина: С голям интерес. Австралийци и американци не знаят почти нищо за България. За тях тя е  непозната страна.  Интересуват се  от личния ни живот, от семейството, от държавата ни, с каква храна се храним и от всичко  свързано с непозната страна.

-Защо тръгнахте по света?

Радостина: Винаги сме искали да пътуваме – още откакто се запознахме и започнахме да работим в един оркестър. Било ни е цел   да пътуваме, да видим повече места. Работата ни дава чудесна възможност да видим света. 20 години изкарахме по корабите.

Обичаме Средиземноморието, но винаги сме искали да видим и далечни кътчета. Били сме в Аляска, в Австралия, Нова Зеландия – там за съжаление малко видяхме заради пандемията. Наложи се да се върнем.

Антони: Да се приберем скоропостижно.

Радостина: Вълнуващо е да пътуваш за някъде, където не си бил.

Антони и Радостина Желеви по време на своя сценична изява

-Тръпка за пътешествия?

Радостина: Съчетана с работа, която обичаме. Разбира се и заплащането! Това е начин на живот.

Антони: Чергарски.

Радостина: Труден и неразбираем за някои хора,  свикнали да си стоят вкъщи и да работят друго. При нас е свързано с професията. Част от работата на музикантите е да осъществяват срещи с хора, да излизат пред различна публика. Такова е ежедневието на изпълнителя, на артиста.

-Какво включваше вашият репертоар?

Радостина: Предпочитаме старите джаз стандарти, обичаме латино музиката, общо взето изпълняваме неща, които вълнуват хората.

Антони: Свирим всичко, не сме ограничени само в определен жанр.

Радостина: Много малко сме свирили българска музика, и то  защото публиката е такава. Понякога от любопитство ни карат да изпеем българска песен,  да чуя как звучи езика ни. Иначе пеем повече английски и испански песни.

Антони: Изпълняваме повече американска музика.

-Какво означаваше за вас да вземете решение да се върнете?

Радостина: Решението бе на компанията. Корабите прекратиха дейността си, свалиха пасажерите и всички работещи на борда. Затвориха и пристанищата.

Антони: Няма бизнес, няма работа! А е и  опасно толкова  хора в едно затворено пространство!

Радостина: Освен това държавите, в които трябваше да акостираме затвориха за чужденци заради пандемията. Това бе едно световно затваряне на всички граници и държави. Наложи се да ни върнат кой откъдето е. И всички от  кораба се прибрахме.

-Това съкруши ли ви?

Антони: По скоро малко ни затрудни.

Радостина: Леко бяхме разочаровани. Малко ни стресна –  имаше голяма неизвестност : какво ще се случва  по-нататък. С тази непопулярна професия се чудихме какво бихме могли да правим, за да се прехранваме?

-Сега сте част от творческия колектив на Дома на културата. Според вас това , стъпка назад ли е в кариерата ви?

Антони: За един музикант има само стъпка напред.

Радостина: Няма назад – или само стъпки напред, или на едно място! В Дома на културата сме били преди да тръгнем по чужбина. Антони е започнал тук да свири на пиано на пет годишна възраст. Аз съм била дългогодишен участник като дете в танцовия състав. Работила съм в оперетата. Участвала съм в доста постановки, в мюзикъли. Колективът ни е познат и не е нещо ново за мен. Аз съм си като у дома!

Антони: Екипът е много добър! Като у дома съм си и аз. Израснал съм в Дома на културата, а сега правя и необичайни неща.

Радостина: Антони започна да преподава пиано на малки деца, което си е едно предизвикателство и интересно нещо, което никога до сега не е правил. На него винаги му е интересно да се занимава с нещо ново.

-В какви творчески проекти участвате?

Радостина:  Направихме няколко онлайн концерта. За Деня на Кърджали направихме, после пак ни затвориха.

Антони: Да, но концертът за Деня на Кърджали беше на живо, беше много тържествен и даже кметът дойде с представители на общината. В салона имаше и хора от Областта.

Радостина: И после пак ни затвориха. Направихме концерт и за Коледа , и за Трети март, който се излъчваше на живо по радиото, също и онлайн. Сега правим една детска пиеса, с която вече сме готови. И с нея вероятно няма да имаме публика. В момента всеки работи от вкъщи. Подготвяме и великденския концерт. Антони учи нови песни, подготвя вокални партии, прави аранжименти. Един концерт изисква много здрава подготовка и добра организация. При нас работата може да се свърши и в домашни условия. Така че продължаваме да си работим по поставените задачи.

-До вас достигна ли обещаваната помощ от правителството?

Радостина: Всъщност ние не сме кандидатствали за такава помощ. Винаги сме се справили чудесно и сами. Не сме имали големи трудности, докато започнем работа. За щастие много бързо започнахме.

-Ако скоро Ковид-19 отшуми какви са бъдещите ви планове и какви са перспективите пред вас?

Радостина: Ако животът се нормализира  и пак ни поканят може и да заминем. Ние обичаме този начин на живот и според условията, които ни предложат в новата обстановка,  ще обмислим предложението. Ще бъде малко по-трудно от досега, защото правилата ще са по-строги. Нямам предвид работата ни, а самата организация на живота на кораба ще е по-сложна. Не кроим дългосрочни планове . Гледаме да правим най-доброто, което можем тук, в момента и сега.

Антони, Радостина и синът им Кристиан, който е барабанист, са едно чудесно семейно трио и в живота

-Може да се каже, че засега публиката ще се радва на вашето присъствие в Кърджали?

Радостина: Да се надяваме, че ще можем да покажем нови и интересни неща. Колективът е страхотен. Освен нас има и други нови попълнения – много талантливи млади хора.

Антони: Засега сме хвърлили котва тук. Надяваме се  за Великден да имаме концерт на живо в Дома на културата.

Радостина: Надеждата ни е в скоро време да бъдем на сцената и да бъдем аплодирани. Аплаузите действат  зареждащо , стимулиращо върху твореца.

Източник: Нов Живот