Антони: Засега сме хвърлили котва тук. Надяваме се за Великден да имаме концерт на живо в Дома на културата.
Радостина: Надеждата ни е в скоро време да бъдем на сцената и да бъдем аплодирани. Аплаузите действат зареждащо, стимулиращо върху твореца
Радостина и Антони Желеви са известни музиканти от Кърджали.
От 5-годишен Антони учи в школата по пиано в Дома на културата. Ученик е и на саксофониста Николай Станев – Коко. Бил е тромпетист в театър „Димитър Димов“.
Радостина е играла в балетния състав в Дома, участвала е и в продукции на оперетата.
В живота ги събира изкуството, когато в зората на тяхната младост концертирали с джаз банда на морето. Дълги години работят за голяма корабна компания. Пътуват до различни дестинации. Отдадени са на музиката, но и на пътешествията. Но пандемията ги връща в Кърджали. И отново са част от Дома на културата.
Разговора води Божидара Ангелова
-Здравейте, как се чувствате в локдауна?
Антони: Привикнахме. Още преди да се приберем в България и да бъде наложено драстичното затваряне, престояхме 45 дена на круизния кораб от Австралия за Папуа Нова Гвинея.
Радостина: С една дума сме тренирани сме. Имаме опит в затворено пространство .
-Излизали сте на различни сцени, пред различна публика. Как ви приемаха?
Радостина: С голям интерес. Австралийци и американци не знаят почти нищо за България. За тях тя е непозната страна. Интересуват се от личния ни живот, от семейството, от държавата ни, с каква храна се храним и от всичко свързано с непозната страна.
-Защо тръгнахте по света?
Радостина: Винаги сме искали да пътуваме – още откакто се запознахме и започнахме да работим в един оркестър. Било ни е цел да пътуваме, да видим повече места. Работата ни дава чудесна възможност да видим света. 20 години изкарахме по корабите.
Обичаме Средиземноморието, но винаги сме искали да видим и далечни кътчета. Били сме в Аляска, в Австралия, Нова Зеландия – там за съжаление малко видяхме заради пандемията. Наложи се да се върнем.
Антони: Да се приберем скоропостижно.
Радостина: Вълнуващо е да пътуваш за някъде, където не си бил.
Антони и Радостина Желеви по време на своя сценична изява
-Тръпка за пътешествия?
Радостина: Съчетана с работа, която обичаме. Разбира се и заплащането! Това е начин на живот.
Антони: Чергарски.
Радостина: Труден и неразбираем за някои хора, свикнали да си стоят вкъщи и да работят друго. При нас е свързано с професията. Част от работата на музикантите е да осъществяват срещи с хора, да излизат пред различна публика. Такова е ежедневието на изпълнителя, на артиста.
-Какво включваше вашият репертоар?
Радостина: Предпочитаме старите джаз стандарти, обичаме латино музиката, общо взето изпълняваме неща, които вълнуват хората.
Антони: Свирим всичко, не сме ограничени само в определен жанр.
Радостина: Много малко сме свирили българска музика, и то защото публиката е такава. Понякога от любопитство ни карат да изпеем българска песен, да чуя как звучи езика ни. Иначе пеем повече английски и испански песни.
Антони: Изпълняваме повече американска музика.
-Какво означаваше за вас да вземете решение да се върнете?
Радостина: Решението бе на компанията. Корабите прекратиха дейността си, свалиха пасажерите и всички работещи на борда. Затвориха и пристанищата.
Антони: Няма бизнес, няма работа! А е и опасно толкова хора в едно затворено пространство!
Радостина: Освен това държавите, в които трябваше да акостираме затвориха за чужденци заради пандемията. Това бе едно световно затваряне на всички граници и държави. Наложи се да ни върнат кой откъдето е. И всички от кораба се прибрахме.
-Това съкруши ли ви?
Антони: По скоро малко ни затрудни.
Радостина: Леко бяхме разочаровани. Малко ни стресна – имаше голяма неизвестност : какво ще се случва по-нататък. С тази непопулярна професия се чудихме какво бихме могли да правим, за да се прехранваме?
-Сега сте част от творческия колектив на Дома на културата. Според вас това , стъпка назад ли е в кариерата ви?
Антони: За един музикант има само стъпка напред.
Радостина: Няма назад – или само стъпки напред, или на едно място! В Дома на културата сме били преди да тръгнем по чужбина. Антони е започнал тук да свири на пиано на пет годишна възраст. Аз съм била дългогодишен участник като дете в танцовия състав. Работила съм в оперетата. Участвала съм в доста постановки, в мюзикъли. Колективът ни е познат и не е нещо ново за мен. Аз съм си като у дома!
Антони: Екипът е много добър! Като у дома съм си и аз. Израснал съм в Дома на културата, а сега правя и необичайни неща.
Радостина: Антони започна да преподава пиано на малки деца, което си е едно предизвикателство и интересно нещо, което никога до сега не е правил. На него винаги му е интересно да се занимава с нещо ново.
-В какви творчески проекти участвате?
Радостина: Направихме няколко онлайн концерта. За Деня на Кърджали направихме, после пак ни затвориха.
Антони: Да, но концертът за Деня на Кърджали беше на живо, беше много тържествен и даже кметът дойде с представители на общината. В салона имаше и хора от Областта.
Радостина: И после пак ни затвориха. Направихме концерт и за Коледа , и за Трети март, който се излъчваше на живо по радиото, също и онлайн. Сега правим една детска пиеса, с която вече сме готови. И с нея вероятно няма да имаме публика. В момента всеки работи от вкъщи. Подготвяме и великденския концерт. Антони учи нови песни, подготвя вокални партии, прави аранжименти. Един концерт изисква много здрава подготовка и добра организация. При нас работата може да се свърши и в домашни условия. Така че продължаваме да си работим по поставените задачи.
-До вас достигна ли обещаваната помощ от правителството?
Радостина: Всъщност ние не сме кандидатствали за такава помощ. Винаги сме се справили чудесно и сами. Не сме имали големи трудности, докато започнем работа. За щастие много бързо започнахме.
-Ако скоро Ковид-19 отшуми какви са бъдещите ви планове и какви са перспективите пред вас?
Радостина: Ако животът се нормализира и пак ни поканят може и да заминем. Ние обичаме този начин на живот и според условията, които ни предложат в новата обстановка, ще обмислим предложението. Ще бъде малко по-трудно от досега, защото правилата ще са по-строги. Нямам предвид работата ни, а самата организация на живота на кораба ще е по-сложна. Не кроим дългосрочни планове . Гледаме да правим най-доброто, което можем тук, в момента и сега.
Антони, Радостина и синът им Кристиан, който е барабанист, са едно чудесно семейно трио и в живота
-Може да се каже, че засега публиката ще се радва на вашето присъствие в Кърджали?
Радостина: Да се надяваме, че ще можем да покажем нови и интересни неща. Колективът е страхотен. Освен нас има и други нови попълнения – много талантливи млади хора.
Антони: Засега сме хвърлили котва тук. Надяваме се за Великден да имаме концерт на живо в Дома на културата.
Радостина: Надеждата ни е в скоро време да бъдем на сцената и да бъдем аплодирани. Аплаузите действат зареждащо , стимулиращо върху твореца.
Източник: Нов Живот
