Бестселър

(Фейлетон от Александър Щинков  )

Най-напред в романа умря едно третостепенно лице с панамена шапка и вратовръзка на големи рози. Застреляха го на петнадесета страница в един слънчев следобед, точно когато му бе омръзнало да се размотава в неестетичния си вид. Последва дълга картина с пасторален пейзаж, вой на шестнадесет цилиндрови автомобила и ексклузивен конкурс за плеймейтки.
След няколко страници загадъчно бе ликвидирано лицето Х. Видяха му сметката с три бухалки в главата. Бум – бум – бум. Този път пейзажът отговаряше на физиономията на мъртвеца. Мрачен. И понеже физиономията на Х. също не бе от приветливите, тъща ми се разплака и рече, че тиганите на „Сизи шейф” вече не мислили за него.
След човека с тиганите към небесните селения отпътуваха двама враждуващи помежду си политици, които се различаваха единствено по цвета на чорапите си, група магистрати сдобрени от кравата Лила, и няколко политолога, ухаещи на „Семана”.
После измряха наведнъж цяла група невинни. Повечето от които случайно поради мъгливия пейзаж: две пайнерки на овесена диета, три бабички с магнитни наколенки и младеж, получил любимата си заедно с остатъците от последния уикенд… и разбира се, цяла компания блондинки, на които някакъв социолог с петнадесет дипломи разясняваше разликата между Мусоргски и матраците „Дормео”.
След като всички появили се персонажи бяха акуратно очистени, авторът изненадващо откри, че в единадесета страница е останал някакъв идиот с алармираща простата, който задава случайния въпрос за синоптичната обстановка. Въпреки противоречивите прогнози, на него автоматически му е изпратен дъжд от … куршуми.
Каква сърцераздирателна трагедия! Накрая умря и читателят. От смях. Докато все още дишаше.

Източник: Нов Живот