Жителите на Кападокия издигат паметник на библиотекар с магаре

• Необикновената история на Мустафа Гюзелгьоз

Годината е 1943. Младият Мустафа е назначен в библиотеката в Юргюп, Турция, като библиотекар. По това време да получиш държавна служба е голяма късмет, защото частен сектор почти няма. Мустафа започва работа и ентусиазирано очаква читатели да посетят библиотеката.
23-годишният млад библиотекар не се отказва. Хрумва му една идея и се заема с осъществяването ѝ. Преодолява много препятствия с хиляди трудности. Едва убеждава бюрократите с вратовръзки и нацупени лица, и купува магаре. Поръчва за изработка два сандъка, които побират 180-200 книги, в зависимост от дебелината им. Надписва ги „Книги назаем“. Напълва сандъците, натоварва ги на магарето и започва да обикаля от село на село.
А на входа на библиотеката закача табела „Отваряме само в понеделник и петък.“
Мустафа стои там ден-два, останалите дни пътува от село на село с магарето си.
Децата всеки път посрещат библиотекаря с магарето с аплодисменти. Сърцата им бият силно от вълнение и радост, очаквайки нови книги. Новината за библиотекаря се разпространява много бързо и не след дълго хората започват да посещават библиотеката.
На Мустафа му прави впечатление обаче, че жените не идват. Тогава той се обръща с писмо към фирмите, производителки на шевни машини Zenith и Singer:
„Изпратете ми шевна машина, позволете ми да напиша името на вашата фирма с големи букви на входа на библиотеката“. Zenith доставя девет шевни машини, а Singer една (първа спонсорска дейност). Обявява вторник за ден на жената. Всяка жена, която има парчета плат, тича към библиотеката. Тъй като десет машини не са достатъчни, се формира опашка. Мустафа  дава книга на всяка от жените, чакащи на опашка, за да могат да четат, докато чакат. Когато забелязва ниския процент на грамотност сред тях, започва да провежда курсове за четене и писане в читалищата. Сформира курсове по тъкане на килими и съживява традиционния дотогава занаят в региона.
Междувременно кабинетът на губернатора съди Мустафа, заявявайки, че „той действа извън длъжностната си характеристика“. Мустафа, който тогава е на 50 години, е пенсиониран под натиск.
Мустафа Гюзелгьоз се превръща в легенда сред селяните и най-вече сред децата, в чиито сърца запалва любовта към четенето.
През 2005 г. след смъртта му цяла Кападокия е в траур и жителите решават да издигнат паметник в негова чест.

Любословие.бг

Източник: Нов Живот