Георги Андреев: Над Хухла, на връх „Свети Илия“ има някаква магичност

Георги Андреев е известен български композитор и музикант. Завършва Музикалното училище в с. Широка лъка със специалност гъдулка, а през 1995 се дипломира с отличие в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа по композиция на проф. Александър Текелиев.

В творчеството си обединява класическата хорово-оркестрова музика с традиционните ритми и фолклорни стилове. Автор на множество авторски и аранжирани песни и пиеси за оркестър, хор и солисти. 

Негова музика е изпълнявана и в зали като „Роял Алберт Хол“ – Лондон, „Кенеди Център“ – Вашингтон, „Симфони Хол“ – Осака, „Ейвъри Фишер Хол – Линкълн Център“ – Ню Йорк и други.

От 1994 до 2000 г. работи като диригент на оркестъра на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, от 2000 г. е главен диригент и заместник-директор, а от началото на 2021 година е негов директор.

Тази година реализира проекта „Гласове и струни“ със световноизвестния хор „Мистерията на българските гласове“ и нашумелия струнен „Quarto“ квартет.

Интервю на Валентина ИВАНОВА

– Г-н Андреев, как от големите европейски сцени се насочихте към малкото село Хухла, където Ансамбъл „Филип Кутев“ ще изнесе концерт след броени дни?

– Още когато започнах работа по новия проект на хор „Мистерията на българските гласове“ с неговия мениджър Бояна Бункова, получих покана като директор на Ансамбъл „Филип Кутев“ от двигателя на фестивала в Хухла Иван Бунков, който е неин баща, и решихме да се включим. Скоро след това отидох на връх „Свети Илия“ да видя мястото. Освен невероятната красота, там има някаква магичност, някаква енергия. Веднага разбрах колко е специално. Музиката датира от древни времена, така че каквото и да се поднесе на това място, стига да е изконно българско, да е от нашите корени, то ще бъде подходящо.

Концертът на Ансамбъл „Филип Кутев“ ще бъде празничен. Ще подберем произведения, подходящи, както за терена, така и за публиката.

Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

– В тазгодишното издание на хухленския фестивал ще участва и друг световно известен състав – хор „Мистерията на българските гласове“. Публиката ще чуе ли част от новата програма, с която сте свързан?

– Ще се съобразим с годишнината от разорението на тракийските българи, която се отбелязва през септември, едно трагично събитие в българската история. Затова концертът ще е насочен в малко по-реквиемна и възпоменателна плоскост, за да почетем жертвите на онези смутни времена.

– Г-н Андреев, как едно момче от Хасково стана известен композитор, директор на голям ансамбъл? Потеклото ли ви тласна към музиката?

– Музиката присъства в живота ми още от люлката. Преди да започна да говоря, запях. Всички в семейството ми са музикални, но не професионални музиканти и по майчина, и по бащина линия. Мама свири на акордеон и пее чудесно. Баща ми, който ни напусна тази година, беше ренесансов музикант – свиреше на 4-5 инструмента. Сестра ми е професионалист, пее и свири на пиано по джаз клубове. Тази генетична нишка продължава – децата ми също са музиканти.

Не мога да кажа аз как реших да стана музикант. Навремето исках да стана какъв ли не, включително и военен. Но щом ме приеха в музикалното училище в Широка лъка, специалност Гъдулка, сякаш пътят ми се предначерта.

Национален фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“

– Така ли от само себе си дойде и желанието да композирате?

– Още в 9-10 клас усетих, че имам дадености и заложби, енергия и фантазия, всичко необходимо за един композитор. Оттогава започнах да се занимавам целенасочено, да вземам уроци при професор Александър Текелиев, при когото после завърших в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. Днес съм от малкото късметлии, които са затрупани с работа като композитор, даже понякога отказвам поръчки. От друга страна съм в известна степен нещастен, защото нямам физическото време да напиша това, което на мен ми се иска, което ми идва отвътре.

– Вие сте не само много търсен, но и много продуктивен композитор. Това, че сте директор на фолклорен ансамбъл ограничава ли ви да пишете и в други музикални жанрове?

– Не деля жанровете. Музиката е два вида – хубава и лоша. Още като студент започнах да смесвам класическите звуци с фолклора и етномузиката. И досега това е характерен белег на моя стил – пресечна точка между източната и западната култури.

Женска вокална група от село Свирачи пее на връх „Свети Илия“

– Такава пресечна точка ли търсехте и като гъдулар в съвместните си концерти с известния цигулар Найджъл Кенеди?

– По идея на мой приятел цигулар – Иво Станков, който живее в Лондон, реализирахме един интересен проект за Дните на българската култура във Великобритания. Събрахме гъдулка и цигулка в един концерт-диалог между културите. Още на първата среща с Найджъл се усетихме и до края на нашата работа искрено се забавлявахме на сцената. Имахме няколко много успешни концерта на Острова и на други места.

– Като ви слуша човек, професията на музиканта е много приятна… Какво бихте посъветвали младите хора, които се насочват в тази сфера?

– Музиката е едно много трудно поприще. Изобщо изкуството е най-високото ниво в скалата на човешките потребности. Т.е. потребност от изкуство имат хора с високи изисквания към себе си. По никакъв начин това не е свързано с материалното положение на човека.

На младите хора бих казал, че да се захванат с музика е въпрос на риск. От друга страна, когато човек е истински талантлив, с каквото и друго да се занимава, то не му носи удовлетворение. Талантът не се съобразява какво искаме, а налага своята воля. Той е като ръждата, винаги избива.

Хухла с връх „Свети Илия“

– Тук си говорим за два от най-известните творчески състава – ансамбъл „Филип Кутев“ и „Мистерията на българските гласове“, които прославят България по света. Срещат ли те подкрепа от държавата?

– Ако имате предвид подкрепа, каквато е имало по времето на премиера Андрей Ляпчев през 1925-1930 година, категорично не. Тогава процентът от брутния вътрешен продукт, заделен за образование и култура, е бил 15. Може би затова след неговото управление, настъпва икономически възход в страната и България заема водещо място в Европа. Голяма заблуда е да се мисли, че икономическият просперитет води след себе си културен възход. Обратното е.

Днес за култура се отделя по-малко от 1 на сто от БВП. Това говори само по себе си за потребността на управляващите от култура. Няма как да се очаква подкрепа от такива люде. С две думи, нямаме достатъчно подкрепа от държавата, такава, каквато би трябвало да бъде, както и за всички наши колеги от другите културни институции.

Четете още: Бойко Ламбовски: „Мистериите на Хухла“ са замесени с Мармалада на Теди Москов

Програма на „Мистериите на Хухла – 2023“

22 септември

14,30 ч. , читалище „Хохла“. Представене на две нови книги – на Петя Цонева, носителка на наградата „Ивайло Балабанов“ и на най-младия поет на Хухла 13 годишния Димитър Кондузов. Пее оперната певица Людмила Павлова.
Литературно четене на поети от цяла България.

16 ч, читалище „Хохла“. Откриване на изложба на Националния исторически музей с най-новите откритият в крепостите „Лютица“ и „Балък дере“.

18 ч, амфитеатър на връх „Свети Илия“. Тържествен концерт, посветен на Деня на независимостта. Участват: танцов състав „Карамфилчето“ от читалище „Пробуда“ в Ивайловград и хора, оркестъра и танцовия състав на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
Връчване на наградата „Почетен селянин на „Мистериите на Хухла 2023″“.

23 септември

10 ч., на Лобното място на 42 -та хухленци-мъченици. Отслужване на панихида за невинно загиналите.

14,30 ч., Лобното място. Откриване на изложба „Тракийската епопея“, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България.

15 ч., читалище „Хохла“. Научната конференция, посветена на 110 години от Разорението на тракийските българи, организирана от Научния институт към Съюза на тракийските дружества в България.

18 ч, амфитеатър на връх „Свети Илия“. Митинг- концерт, посветен на 110 годишнината от Разорението на тракийските българи.
Участват – женска вокална група от Свирачи, тракийски хор „Яни Попов“ от Ивайловград и световно известният женски хор „Мистерията на българските гласове“ с „Куатро квартет“. Хорът и квартетът ще изпълнят „Литургия за 1913 –та“ композиция на маестро Георги Андреев. Тя е посветена на 110 годишнината от трагичните събития в Одринска и Беломорска Тракия.
Изпращане на протестно писмо-послание до Народното събрание и Президента с искане погрома над тракийци да намери достойно място в образованието като се изучава наравно с трагедиите в Батак, Брацигово и Перущица.

24 септември

Екскурзии до местни исторически и природни забележителности

Фестивалът „Мистериите на Хухла 2023“ се провежда с активната подкрепа на Община Ивайловград и с участието на Съюза на тракийките дружества и на Националния исторически музей и е под патронажа на Министерството на Културата.

Медийни партньори са Българското национално радио /БНР/ и Българската асоциация на регионалните медии /БАРМ/

Последвайте ни и в Facebook

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!