Алпай Ибрям или силата да бъдеш силен

Когато говориш с него, разбираш, че той не може да бъде възприеман като инвалид. Виждаш един реализиран човек, със самочувствие и визия за бъдещето, пълноценен служител в Дирекция „Социално подпомагане“ в община Черноочене. Макар че по рождение има заболяване, което е засегнало долните крайници, у него няма грам недоволство, гняв или чувство на неудовлетвореност.
Алпай Ибрям е роден в село Габрово преди 43 години и живее там със семейството си. Съпругата му също е с увреждане. Имат дъщеря в 8 клас.
Израснал е в среда, където децата са били възпитавани да уважават различния и да се държат с него все едно, че с нищо не е по-различен. Получил е нужното внимание и обич от родителите си, което е допринесло за изграждането му като човек. Завършил е Великотърновския университет, специалност „Счетоводство и контрол“.
„Чувствам се късметлия и се смятам за щастлив човек. Всичко, към което съм се насочвал, съм го постигал с късмет и оптимизъм. Винаги съм вярвал, че ще завърша образованието си, че ще започна работа, че ще създам семейство. Любовта – тя ме намери. Това пак показва какъв късметлия съм, разказва Алпай Ибрям.
Борбеният му характер го отвежда през 2010 година в Спортно-туристически клуб на хора със сензорни увреждания „Родопи” в Кърджали, където става състезател по канадска борба. „Когато животът ти е взел нещо, то ти е дал друго, шегува се Алпай Ибрям, който може да се похвали като един от най-силните в ръцете. Не случайно е многократен републикански шампион, носител на няколко медала от турнирите за хора с увреждания „Воля за победа“. Дори става европейски шампион на първенството в София.
Алпай е запознат в детайли с проблемите на хората с увреждания. Всички знаят, че градската среда измъчва някои от тях със своята недостъпност, но те имат и куп други проблеми, не са чак толкова трудни за разрешаване, но сякаш винаги изоставащи на заден план. Например, за да им разрешат да приспособят автомобил, който да отговаря на увреждането им, критерий е доходът. А доходите на тези хора са ниски и повечето никога не получават възможност да изкарат курс за шофьори, да се сдобият с автомобил, че да се придвижват по-лесно. Нямат подкрепа от държавата.
След промени в наредбите Алпай смята, че хората с увреждания са ощетени в процента на нетрудоспособност при освидетелстване в ТЕЛК, тъй като се взема предвид само водещата диагноза, а не се отчитат другите им хронични заболявания.
„Ако по време на пандемия животът е труден, то за хората в неравностойно положение е два пъти по-труден. Сега те са още по-затворени, още по-изолирани, още по-трудно достигат до необходимите им услуги. Много искам те да не се отчайват, да гледат по-позитивно на живота и да го обичат“, добавя Алпай Ибрям, един непоколебим оптимист.

Валентина ИВАНОВА

Източник: Нов Живот