МВФ: Световната икономика е стъпила на по-здрава основа, но „дълговете и неравенството пораждат рискове“

Въпреки че световната икономика е стъпила на по-здрава основа благодарение на ускорения ход на ваксинирането и мащабните програми за фискални стимули, нарастващото неравенство, високите нива на дълг и разминаването между богатите страни и държавите с ниски доходи продължават да бъдат значими рискове, предупреждава Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

„Предстои да актуализираме своята прогноза за растежа през тази и следващата година“, споделя Георгиева. „Наблюдава се обаче опасно разминаване в икономическите богатства както в рамките на отделните страни, така и между тях, което налага необходимост от акцент върху управлението на изхода от здравната криза.“

През януари МВФ прогнозира ръст на световната икономика от 5.5 % през 2021 г. и 4.2 % през 2022 г., след свиване от 3.5 % през 2020 г., причинено от пандемията от коронавирус. Еврозоната отбеляза много по-голям икономически спад от 7.2 %.

В интервю за Евронюз ръководителят на МВФ настоятелно приканва правителствата да „инвестират в по-зелено, по-интелигентно, по-устойчиво на сътресения и по-приобщаващо бъдеще.“
„В момента най-важните приоритети остават ускоряването на кампанията по ваксиниране, справянето със здравната криза и неоттеглянето на подкрепата на твърде ранен етап. В това отношение със задоволство констатирам, че това са основни приоритети за европейските лидери и народи,“ допълва тя, приветствайки знаковия фонд за възстановяване на ЕС на стойност 750 милиарда евро, който ще помогне на страните със силно зависими от туризма и тежко пострадали от кризата икономики да ги рестартират.

За разлика от САЩ, обаче, където предложеният от президента Джо Байдън проектозакон за пакет от мерки за икономическо възстановяване в размер на 1.9 трилиона долара вече е в напреднал етап, планът за възстановяване на ЕС предстои тепърва да бъде ратифициран от 27-те държави-членки на Съюза. До момента това са направили само 16 от тях. Желанието на Европейската комисия е да започне да разпределя безвъзмездна помощ и заеми по линия на инструмента преди началото на лятото.

Георгиева настоява, че планът за възстановяване трябва да облагодетелства всички държави членки, защото „в противен случай най-голямата сила на Европейския съюз, който играе ролята на мощен двигател за конвергенция, няма да успее да реализира пълния си потенциал.“

Въпреки че световната икономика е стъпила на по-здрава основа благодарение на ускорения ход на ваксинирането и мащабните програми за фискални стимули, нарастващото неравенство, високите нива на дълг и разминаването между богатите страни и държавите с ниски доходи продължават да бъдат значими рискове, предупреждава Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ).

„Предстои да актуализираме своята прогноза за растежа през тази и следващата година“, споделя Георгиева. „Наблюдава се обаче опасно разминаване в икономическите богатства както в рамките на отделните страни, така и между тях, което налага необходимост от акцент върху управлението на изхода от здравната криза.“

През януари МВФ прогнозира ръст на световната икономика от 5.5 % през 2021 г. и 4.2 % през 2022 г., след свиване от 3.5 % през 2020 г., причинено от пандемията от коронавирус. Еврозоната отбеляза много по-голям икономически спад от 7.2 %.

„Данните ни сочат трикратна потенциална разлика в загубата на доход на глава от населението между добре представящите се в икономически план страни – тези, които се развиват изпреварващо – и онези, които изостават. Такова развитие в Европейския съюз трябва да бъде предотвратено.“
Задлъжнялостта, фалитите и неравенството всички нарастват.
По време на интервюто Георгиева подчерта няколко основни риска, по отношение на които правителствата следва да бъдат особено бдителни през идните месеци, като внезапна промяна в условията за финансиране в резултат на рязко възстановяване.

„Възстановяването на световната икономика с изключително бързи темпове, които значително надвишават очакванията, може да доведе до повишаване на лихвите по заемите и затягане на финансовите условия. Трябва да бъдем подготвени за това. За щастие централните банки, включително Европейската централна банка, дават отличен пример с ясна комуникация и поддържане на ниски лихвени нива по един предвидим начин“, допълва тя, но предупреждава, че държавните дългове представляват сериозен проблем. Според директора на МВФ в резултат на фискалните стимули средното съотношение между БВП и дълг в света е достигнало 100 %.

В правилния момент трябва да започнем да мислим за средносрочна фискална консолидация. Той обаче все още не е настъпил. В момента трябва да продължим мерките за подкрепа на икономиките. Важно е да си даваме сметка, че с времето растежът ще повиши приходите. В същото време обаче може да възникне необходимост от предприемането на стъпки за реформиране на данъчните системи за приспособяването им към реалностите на 21-ви век.

Георгиева също така предупреждава, че с постепенното оттегляне на публичната подкрепа ще повиши риска от фалити на малки и средни предприятия, „за които оцеляването ще бъде трудна задача“.

Нарастващото неравенство е друга заплаха за света след края на кризата пандемията от коронавирус.

„От предишни пандемии като тези, които се причиняват от вирусите H1N1 [и] Зика знаем, че неравенството се повишава и остава високо за продължителен период от време. Виждаме, че настоящата криза има най-тежко отражение върху нискоквалифицираните работници, жените и младите хора“, допълва тя.

„Изключително важно е да не забравяме напредъка, постигнат в областта на равенството между половете, който настоящата криза подкопава, както и да улесним в максимална степен участието на жените в пазара на труда, в икономиката, за да продължим да вървим напред, а не назад конкретно в тази област.“

Кризата в Суецкия канал ни припомня колко взаимосвързани сме всъщност.

В края на интервюто Георгиева споменава неотдавнашната криза в Суецкия канал, при която превозващият контейнери огромен танкер Ever Given с дължина 400 метра блокира един от най-натоварените търговски маршрути в света за шест дни. Продължителното прекъсване на движението на корабите доведе до смущения в световната търговия и извади на показ един от основните недостатъци на глобализацията.

„Инцидентът ни напомни колко взаимосвързани сме и колко важно е гладкото функциониране на търговията. Той ни показа и това, че не можем да приемаме успеха и постиженията си за даденост и че където и да живеем сътрудничеството е единственият начин да се справим с кризата“, сподели Георгиева.

„Ако използваме кораба като аналогия за бъдещето, той беше изведен от плитчините благодарение на находчивостта ни и малко помощ от природата. Трябва да защитаваме и развиваме както нашата находчивост, така и способността ни да намираме креативни решения – това би трябвало да бъде основната ни поука от тази пандемия. Но нека не забравяме и това, че се намираме в ръцете на майката природа. И сме длъжни да я защитаваме“.

Източник: Kardjali