Благодаря на кмета на Момчилград Илкнур Кязим, за добрата организация при посещението на Дамбалъ.
Само преди дни споделих своите опасения, че очаквам вял Гергьовден със слаба посещаемост в храма. Имах повече уверение, че мюсюлманите ще проявят по-голяма смелост за Хъдърлез. След като споделих тези свои тревоги, при мен дойдоха от общината в Момчилград и ме попитаха дали наистина ще се ходи на Дамбалъ и какво ще се прави, за да не се получи струпване на много хора. Бяха много разколебани.
Бяха попитали Министерство на здравеопазването и на МВР – никой не им беше дал отговор и незнаеха дали да забранят посещенията там.
Както всяка година, и през тази отидох на Дамбалъ. Там останах приятно изненадан, че въпреки неяснотите от преди дни дали да има ограничения, сега бяха взети всички нужни предпазни мерки и хората, макар и по две коли, бяха пускани след в 12 часа да отидат на върха.
Впечатли ме организацията, която беше създадена там и беше много добра. Посрещна кметът на Момчилград – г-жа Илкнур Кязим, за което много искам да ѝ благодаря. Тя беше събрала смелост и не спря хората, дори ги посрещаше. А на тези, които нямаха шишета, им се даваха такива, за да си налеят вода за къщи. Впечатляващо беше, че г-жа Кязим стоя до последно.
Илкнур Кязим
Искаше ми се там да кажа нещо, но реших да не се меся в празника на хората, които на това място не се делят нито на турци, нито на българи. Това е едно скрито християнство и скрито почитане на Свети Георги!
Впечатли ме, че общината рискува и посрещна хората, макар и плахо. Тези, които бяха в болката, си отидоха там. И се зарадваха много, че като свещеник бях там, за да се спази традицията.
Искам да изкажа благодарност и на вестник „Нов живот“, че отрази моето изказване и че не подмина празника, като по някакъв начин даде кураж на християните да посетят храма.
Дали хората се почувстваха засегнати от мен, обвинени, че едва ли не занемаряват празника, не знам. Но днес мнозина дойдоха в църквата.
Кметът на Кърджали инж. Хасан Азис изпрати 100 хляба. Опаковани. Мек топъл хляб! А от храма беше раздадено пакетирано месо на 100 човека. Всичко беше хигиенично и чисто. Имаше много богомолци на литургията. Благодаря, че въпреки моите опасения, празникът мина много добре.
Това, което беше малко тъжно бе, че тази година нямаше свещи, нямаше огньове, нямаше я тая глъч, с която сме свикнали. Имаше едно смълчано, тихо присъствие. Всеки се потапяше във водите – заекващи деца, болни, кой какъвто проблем си имаше. Впечатлен съм от организацията, направена от г-жа Илкнур Кязим – кмет на Момчилград, която не попречи, напротив – подпомогна.
Благодаря и на всички полицаи, които стояха на своя пост. Охраната беше много дискретна. Беше ми оказано съдействие като свещеник да бъда по-рано на върха, за да може в полунощ да съм горе и всичко да мине успешно.
Всичко това беше трогателно! Имаше една тиха, свята нощ, само гората шумеше… Наистина липсваха свещите и огньовете, липсваше музиката и люлките в центъра на града, но отново се възродиха в едно и българи и турци, алиани и християни.
Отец Петър Гарена, енорийски свещеник на храм „Свети Георги Победоносец“ – Кърджали
Източник: Нов Живот
