BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Поклон пред  вълшебния сборник от народни песни на Антония Бахчеджиева

Сборникът съдържа над 200 народни умотворения, събирани в продължение на 10 години от близо 50 ученици в ръководения от нея кръжок по етнография и фолклор.

 

Георги Майоров

Антония Боянова Серафимова – Бахчеджиева учи децата на шевици, кройки и други ръкоделия, да изработват дървени кукли, обличани в носии.

Организира експедиции по събиране на народно творчество. 

Записват и важни демографски характеристики на селата, впечатления от красотите на местности, реки, бърда и пътища.

Възпитава учениците си в любов към говори, носии, песни, нрави и обичаи, които, за жалост, днес избледняват.

С неимоверния труд на съставителя-редактор на сборника се заема поетът, публицистът и преводачът Румен Стоянов, известен на всички ни с превода на „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Той събира и подрежда от пет тетрадки, 127 машинописни и 24 ръкописни листа 216 народни песенни творби и 8 приказки.

Преглежда целия богат архив на учителката, предоставен му от внука й Димитър Бахчеджиев, участник в експедициите. През 2000-та година Антония напуска нашия свят. Ако той не беше съхранил това национално богатство, то, вероятно, би се разпиляло.

Композиционно не е било възможно да се търси хронологичен ред, според годините на създаването им, затова съставителят ги групира по имената на изпълнителите. По първия стих на песента поставя и най-събирателното за всяка песен заглавие.

Можем само да се възхищаваме как севернякът-писател Румен Стоянов, родом от село Драганово, Горнооряховско, успява да се слее творчески и задълбочено с кахърите и родолюбието на една малко известна учителка. Така въздига в книжовен паметник с близо 300 страници песенния и поетичния родопски гений, обхващащ времето от турското иго до началото на XX век. Затова в публикуваните народни песни особено силно се усеща тежката жалба по българското.

В най-обобщен тематичен план, песните пресъздават случвалото се в живота на родопчани от детството до старосттa.

Най-пространни са темите, обвеяни от любовта и радостта, а след това и от страданията, потискането на българския борчески дух, от отговорността и добруването за род и родина. Като конкретният спектър тук е доста широк.

Песните най-много и пространно пресъздават темата за любовта във всичките й измерения, нейните фази – от влюбването на младите, до изпращането, влизането на младежа в казармата, та чак до случващите им се понякога раздели. Трогателен е войнишкият и общочовешкият дълг да се върви под българския байрак – „зелен и червен”. Редят се темите за раздялата на наборника с близките, за верността на влюбените един към друг, за дискретността на любовните отношения.

Красотата на влюбените се олицетворява не само с природните дадености, но и с душевните.За най-голяма красота се смятало девойката да има „душа, вяра и любов”. Казва се, че любовта на родопчаните сякаш извирала издън земята и тя не се срещала другаде в света. А влюбените греели като слънце.

Но особено тъжовно звучи недочаканото вричане в любовта, жалбата за ранната женитба, трагедията при влюбването на братови деца, насилената женитба, главенето и разглавянето, боледуването заради севда, раздялата на венчани от душмански приказки, вземането на робини, влюбването на еничар в неговата сестра…

Народните умотворения разглеждат цялостното битие нa родопчаните. В тях е разгледана и борбата с поробителя, която обхваща надхитрянето, премерването на силите между враждуващите страни, спасяването на поробените. Често се среща и заръката за морал и доброта още от люлката на децата. Напомня се, че хората се разпознават не по облеклото, а по делата. А децата се възпитават в духа на здравата семейна задруга, на взаимопомощта, че те са бъдещата отмяна на родителите си.

И този голям обем от песни е само малка част от богатото песенно творчество, предавано от уста на уста и опазено до наши дни. Но то и днес ни вълнува с витиеватото стихотворно майсторство на народния гений, със специфичната за него широта на гласа, на духа, и със скромните си, но сърцати думи. Именно затова той е най-добрият начин одухотворено да се възпее тази наша толкова радостна и тъжна планина – Родопа.

Румен Стоянов: Особено драга сгода е да стъкмя този сборник

Лияна Фероли

Редакторът на сборника „Поклон” с народни песни от Източните Родопи е българският поет, писател, преводач, дипломат, професор в СУ Румен  Стоянов. Роден е на 29.10. 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново. Живее 18 години  в Латинска Америка. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия.

Автор е на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. След този превод не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес. Превеждал е и  Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на СБП и на Съюза на преводачите в България. Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години.

В предговора си на книгата „Поклон! Народни песни от Източните Родопи той казва, че за него е била особено драга сгода да стъкми този сборник с родопско народно творчество, защото много харесвал как се пее, свири в планината на Орфей и защото питаел голяма възхита към нейната словесност.

И без капка преувеличение намира възможността си да огласи възрожденската отдаденост на род и родина на Антония Бахчеджиева като дар свише за себе си. Като едно удивително докосване до нейния чист плод на работата в ползу роду. Като една родолюбива мисия да се съхрани за потомците непознатото народотворчество от Източните Родопи.

Наскоро Румен Стоянов навърши 80 години. Да е жив и здрав и да има още много вълнуващи срещи със словото и с читателите си.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

НОВИНИ ПО РЕГИОНИ

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!