Днес на официална церемония на „Дондуков“ 2 президентът Румен Радев връчи орден „Св. Св. Кирил и Методий“  първа степен на поета Ивайло Балабанов. Високото държавно отличие той получава  за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството и за популяризирането на българските традиции и фолклор.

На самата церемония поетът Ивайло Балабанов не можа да присъства поради здравословни причини. Затова наградата от негово име получи синът му Атанас.

Днес поетът живее в Хухла

Ивайло Балабанов е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали, Свиленград и почетен селянин на „Мистериите на Хухла“. Член е на Съюза на българските писатели, автор е на книгите „Да се загледаш в звезда“ (1979), „Окова за щурец“ (1984), „Парола „Любов“ (1988), „Религия“ (1990), „Тракийски реквием“ (1997), „Избрано“ (1998), поетичен сборник в два тома „Песни за старо вино“ (2003), „Небесен гурбетчия“ – сборник (2010), „Българска молитва“ (2011).
Припомняме, че в средата на месец август миналата година президентът Румен Радев издаде указ, с който Ивайло Балабанов е удостоен за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен, за което „Нов живот“ още тогава писа.

                    БЪЛГАРИН

                                         Ивайло Балабанов

Посвещавам
с болка и гордост това стихотворение
 на всички от моето родно село Хухла!

                                      О, колко трудно е да бъдеш българин
                                      във този край от Бог занемарен,
                                      сред дивите му тилилейски хълмове
                                     да бъдеш цял живот закрепостен.
                                     И цял живот, наказан с участ клета,
                                     с една почти безхлебна нищета,
                                     да носиш тихо своята несрета
                                     и свойта трудна българска съдба.
                                    Да знаеш, че България е глуха
                                    за теб, но пак да вярваш от сърце,
                                    че тя започва винаги от Хухла,
                                    а не започва от “Дондуков” две.
                                    О, колко трудно е да си наказан
                                    от Бог и цар в един забравен край.
                                    Презрял нихилистичната съблазън,
                                   да вярваш, че земята ти е рай.
                                   И горд, изстрадал скръбната разруха
                                   на днешната безродна свобода,
                                   да кажеш: ”Аз съм българин! От Хухла!
                                    Всичко останало е суета!”

Източник: Нов Живот