Тя е от първите възпитаници на Детската
музикална школа към Дома на културата в Кърджали
Радост Попова е родена през 1950 г. в
Кърджали. Ярка творческа личност, украсяваща културния небосклон на България.
Тя е виртуозна пианистка, прекрасна певица, музикална ръководителка, поетеса,
режисьор, постановчик, сценарист. Радост е човек, донесъл много красиви
вълнения на Кърджали, на България и на всички страни в света, където е
гостувала. Такива творци като нея поддържат у всички нас надеждата, че
изкуството е вечно!
От най-ранната си детска възраст Радост
Попова е сред самодейците на града. Заляга упорито над пианото. Тогава
родителите й пеят в хора на оперетата. Винаги с тях, до късно през нощта на
репетиции и представления, тя израства сред талантливия колектив на оперетата,
с музиката на големите композитори и с чудесните постановки на Кърджалийския
оперетен театър. Тя е от първите възпитаници на детската музикална школа.
Забележително е, че още като ученичка беше корепетитор в Дома на културата.
Радост Попова завършва музикално образование
първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това и в Консерваторията в София.
Специализира пиано, участва и печели няколко международни конкурса у нас и
навън. Завръща се да работи в Дома на културата в Кърджали по свое желание още
в далечната 1975 г. След завършен майсторски клас отново се завърна тук през
1979 г. и остана при нас. Повече от 40 години /т.е. целия си трудов живот/ тя
отдаде на Кърджали. И Кърджали спечели много с нея. Може би България загуби,
може би светът загуби един истински световен талант.
През целия си живот тя пише
стихотворения, музика към тях и изпълнява сама своите песни. Създала е повече
от 150 творби – стихове, песни по свои текстове, два мюзикъла,
вокално-симфонична поема „Коледна сюита”. Песента й „Артисти” дълги години
звуча към началото на спектаклите на театър „Възраждане”. Нейни песни са
звучали в Германия, Белгия, Франция, Русия, Беларус, Корея.
В Дома на културата Радост Попова
работеше с такива ярки творци като Ангел Тодоров, Милчо Сиванов, Коста Мизов,
Недко Казаков, Петър Филипов, Тодор Момчилов, Мери Божилова, Васко Василев и
много други. Споменавам имената на тези хора с чувство на уважение към тях и
радост, че ги имаше, има ги и ще ги има.
Отделям значително място за твореца
Радост Попова, която не е единственият музикант, поет, музикален ръководител,
режисьор от Кърджали, за когото могат да се напишат само хубави неща. Като нея
всеотдайни и талантливи бяха и десетки други. Но винаги и сред най-талантливите
и всеотдайните може да се изберат тези, които се открояват с мащабността на
своята дейност, с всеотдайността и разгръщането на таланта си. За своята
музикална, авторска и режисьорска работа тя има десетки престижни награди.
Името й е записано и в националната българска музикална енциклопедия. Заради самочувствието
на съгражданите ми отбелязвам нейни постижения и заглавия на нейни творби:
– „Коледарска сюита” /по шест народни песни/. За симфоничен оркестър и мъжки хор. Изпълнявана много през 1998 и 1999 г.
– Участие във фестивала „Море и спомени” във Варна с три авторски песни, отпечатани в сборник на Варненското издателство /1999 г./. Първа награда за най-добър дует на фестивала.
– Юбилеен концерт за Верди.
– Концерт-спектакъл на Оперетния театър за 50-годишния юбилей на Дома на културата, 2002 г.
– Буфоспектакъл „Хубавата Елена”, 2003 г.
– Музикални приказки за най-малките – отново по авторски текст и музика, 2005 г.
Мюзикъли:
– „Принцесата и свинарят” /1999 г./. За около 15 години са играни повече от 100 представления. Награда за най-добра музика на фестивала „Златна рибка ” във Варна.
– „Магьосникът от Оз” /2005 г./ – с известни прекъсвания се играе близо 10 години.
– „Най-чудното чудо” – по текстове на Стефан Цанев.
Други форми и дейности:
От 2004 г. до 2008 г. Радост Попова е
ръководител на вокален клас към Школата по изкуствата. С участниците изнасят
самостоятелни концерти, с изпълнения и на нейни авторски песни, участват в национални
конкурси и печелят 1-ви и 2-ри награди от Варна, Пазарджик, София.
Песента й „Хоро”, написана от нея през
1988 г. за групата й „Ахрида”, е записана и издадена в сборния диск „Златни
песни”. По-късно песента влезе в репертоара на хора на момчетата в Пловдив.
Със смесена формация „Перперикон” – ІІІ
награда на международния фестивал „Море и спомени”, Варна, 2007 г.
На фестивала „Нежни чувства” в Пловдив
през 2009 г. формацията печели две първи награди – за изпълнение на групата и
за авторската песен на Радост Попова „Нежност”.
Автор е на музиката, текста на песните в музикалната комедия „Нашенците” по
разкази на Чудомир, 2010 г.
Песента на Радост Попова „Живот за
всички” по текст на Невин Садъкова е химн на Българския лекарски съюз.
Радост Попова има отпечатани статии в
списание „Музикални хоризонти” за оперетното изкуство и др.
Особен акцент трябва да поставим на
група „Ахрида”. Създадена е през 1984 г. от Снежана Полихронова с името
„Искра-84”. От 1986 г. тя има ново име „Ахрида”, а художествен ръководител е
Радост Попова. Групата има свой собствен стил.
Преобладават авторските песни на
ръководителката и на членовете на групата. За „Ахрида” е характерна
взискателността към текста. Стремежът е да се избягва декларативността. С
многобройните си концерти в родния град и страната групата печели голяма
популярност. Първото излизане на „Ахрида ” в чужбина е през 1989 г., за да
вземе участие в международния песенен фестивал в Берлин.
Те станаха единствената българска група, която бе в програмата на заключителния
галаконцерт на фестивала. През същата година „Ахрида” беше част от българската
делегация на Международния фестивал на младежта и студентите в Пхенян. Група
„Ахрида” има много записи в радиото и телевизията. Има и издадена грамофонна
плоча в Балкантон /1989 г./. В нея са знакови песни по текст и музика на Радост
Попова, които вдигаха на крак публиката в онези години: „Земята на Орфей”,
„Няма време”, „Сизиф”, „Хоро”, „Ален мак”, „Механичен човек”. Ето един такъв
текст:
Земята на Орфей
Няма друго утро по-зелено,
няма друга нощ със толкова звезди,
слънцето ни буди преродени
и заспиваме със белите мечти.
Песен запява земята Орфеева,
пее родопската волна душа.
А в небето зареяна птица немее,
покорена от толкова красота.
И звънтят, звънтят, звънтят
сребърни чанове
над обагрена в жълто земя.
Оживели, събудени трепват чукарите
и отнасят далеч песента…
В сенките на мойта родна къща
ще приседна, щом се уморя.
Даже и насъне ще се връщам
в мойта песенна Орфеева земя…
Радост Попова изнася и авторски концерт през октомври 1992 г., главно с хумористично-сатирични песни и стихове, който трае повече от два часа, и публиката /силно политизирана в онези години/ го приема възторжено.
Уникален е и успехът на Радост Попова на фестивала „Славянски базар” във Витебск, Беларус, през 1994 г. Там тя е в състава на творческа група от Кърджали, поканена от дирекцията на фестивала. В разгара на фестивала домакините канят Радост Попова да изнесе самостоятелен концерт – пиано, а по-късно, съвсем импровизирано, Радост Попова, Йорданка Христова и невероятният Мишел Льогран /Франция/ взривяват с тричасови импровизации джазклуба във Витебск. Подробностите за тези участия не научих от самата Радост, а от централния руски вестник „Култура”.
За Радост Попова може да се пише много. Не съм убедена, че много кърджалийци си дават сметка коя е тя, затова бих препоръчала да прочетат написаното за нея в Енциклопедия „Български музикален театър” – опера, балет, оперета, мюзикъл в България за времето 1890 – 2005 г. /издание на Института по изкуствознание, БАН, 2008 г./. Ето част от написаното на стр. 664: „Радост Попова – диригент, музикален ръководител, музикант със сериозна академична подготовка. Тя разкрива универсалните си възможности на корепетитор, солист, музикален ръководител и диригент на салонен оркестър в постановките на Кърджалийския музикален театър, а също и в спектакли с авторска музика и аранжимент /следват много заглавия, някои от които съм посочила в текста/.
Това е много висока оценка в национален мащаб и гордост не само за Радост Попова, но и за музикалните среди в Кърджали, а и за кърджалийци.
Теофана ТЕКЕЛИЕВА
От книгата „Кърджали – Столетието 1912 – 2018 година“
Източник: Нов Живот
