Група от 50 опитни туристи към Академично туристическо дружество към Българска академия на науките в София, водена от Лена Апостолова в рамките на похода „Мистичната България 9 част: по „ Белите полета“ на горното течение на Харманлийска река и Боровишката келдера“, посещава различни исторически и природни забележителности в района на Черноочене и Кърджали.
Обиколката започна с посещението на тракийските култови места край чернооченското село Ночево.
Основният фактор, който повлия на решението им по кой маршрут да поемат, бе времето, с което разполагат. Това е така, защото на територията на село Ночево има изключително много обекти, които привличат посетители със значителен интерес към тракийското културно-историческо и археологическо наследство.
Светилището край чернооченското село Ночево е разположено на скален масив, на който са изсечени множество трапецовидни култови ниши, скални басейни, пещери, шарапани, причудливи форми, наподобяващи човешки лица, животни и други.
Мястото е известно най-вече като „Долината на сътворението“. Всеки, който обича мистерията на древните траки, може да я изживее като тях и днес.
Впечатление на посетителите направиха добре запазените трапецовидни скални ниши, както и няколко сухи пещери. Такава е „Ташлък”. Над входа има няколко добре запазени ниши.
Гледката към долината на река Величка или Улудере, както я наричат местните жители, е изключителна.
На една поляна източно от селото в два камъка са издълбани шарапани /от турски шарап – вино/. Това са 2 съоръжения, представляващи изсечени върху монолитна скала резервоари за течности с улеи между тях. Предполага се, че в древността са служели при направата на вино и използвани при различни религиозни обреди.
Съоръженията се намират на около 200 метра едно от друго, като едното е сравнително добре запазено и са се съхранили два от басейните му и улеи. Втората шарапана също е запазена и е с внушителни размери. Има кръгла форма с диаметър на кръга около 180 см. Дълбочината е 30 см, изсечена скосено към дъното.
Втората посетена дестинация бе в местността „Пармак кая“ до махала Еминчауш. Представлява голяма скала с издълбани трапецовидни ниши, фалистичен символ и малка двуутробна пещера.
Основната цел на академично туристическо дружество към БАН е опознаване на различни култови места, чрез посещение на културно–историческите забележителности и натрупване на ценни знания.
Лена Апостолова заяви, че всички са впечатлени от видяното, чутите беседи и интересни факти. По долината на река Боровица са едни от най-интересните и малко познати места на Източните Родопи. Своята необикновена красота тези места дължат на вулканичните изригвания, образували Боровишката калдера. Могъщото въздействие на стихиите постепенно е родило най-необикновените природни феномени на Източните Родопи, които са въздействали върху човешкото въображение още в зората на цивилизацията, казват от туристическото дружество към БАН.
Планували са и посещения до тракийското светилище „Асар кая“ край Женда, водопада до село Безводно, яз. „Боровица“, „Дюз кая“ в землището на село Соколите от където се откроява величествен изглед към язовир „Боровица“, с. Безводно, най-високия връх „Чиляка“ на рида Каракус на Източните Родопи и планината с природен феномен Мечката и други места.
Исмет ИСМАИЛ
Източник: Нов Живот
