Поклон пред  вълшебния сборник от народни песни на Антония Бахчеджиева

Сборникът съдържа над 200 народни умотворения, събирани в продължение на 10 години от близо 50 ученици в ръководения от нея кръжок по етнография и фолклор.

Георги Майоров

Антония Боянова Серафимова – Бахчеджиева учи децата на шевици, кройки и други ръкоделия, да изработват дървени кукли, обличани в носии.

Организира експедиции по събиране на народно творчество. 

Записват и важни демографски характеристики на селата, впечатления от красотите на местности, реки, бърда и пътища.

Възпитава учениците си в любов към говори, носии, песни, нрави и обичаи, които, за жалост, днес избледняват.

С неимоверния труд на съставителя-редактор на сборника се заема поетът, публицистът и преводачът Румен Стоянов, известен на всички ни с превода на „Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. Той събира и подрежда от пет тетрадки, 127 машинописни и 24 ръкописни листа 216 народни песенни творби и 8 приказки.

Преглежда целия богат архив на учителката, предоставен му от внука й Димитър Бахчеджиев, участник в експедициите. През 2000-та година Антония напуска нашия свят. Ако той не беше съхранил това национално богатство, то, вероятно, би се разпиляло.

Композиционно не е било възможно да се търси хронологичен ред, според годините на създаването им, затова съставителят ги групира по имената на изпълнителите. По първия стих на песента поставя и най-събирателното за всяка песен заглавие.

Можем само да се възхищаваме как севернякът-писател Румен Стоянов, родом от село Драганово, Горнооряховско, успява да се слее творчески и задълбочено с кахърите и родолюбието на една малко известна учителка. Така въздига в книжовен паметник с близо 300 страници песенния и поетичния родопски гений, обхващащ времето от турското иго до началото на XX век. Затова в публикуваните народни песни особено силно се усеща тежката жалба по българското.

В най-обобщен тематичен план, песните пресъздават случвалото се в живота на родопчани от детството до старосттa.

Най-пространни са темите, обвеяни от любовта и радостта, а след това и от страданията, потискането на българския борчески дух, от отговорността и добруването за род и родина. Като конкретният спектър тук е доста широк.

Песните най-много и пространно пресъздават темата за любовта във всичките й измерения, нейните фази – от влюбването на младите, до изпращането, влизането на младежа в казармата, та чак до случващите им се понякога раздели. Трогателен е войнишкият и общочовешкият дълг да се върви под българския байрак – „зелен и червен”. Редят се темите за раздялата на наборника с близките, за верността на влюбените един към друг, за дискретността на любовните отношения.

Красотата на влюбените се олицетворява не само с природните дадености, но и с душевните.За най-голяма красота се смятало девойката да има „душа, вяра и любов”. Казва се, че любовта на родопчаните сякаш извирала издън земята и тя не се срещала другаде в света. А влюбените греели като слънце.

Но особено тъжовно звучи недочаканото вричане в любовта, жалбата за ранната женитба, трагедията при влюбването на братови деца, насилената женитба, главенето и разглавянето, боледуването заради севда, раздялата на венчани от душмански приказки, вземането на робини, влюбването на еничар в неговата сестра…

Народните умотворения разглеждат цялостното битие нa родопчаните. В тях е разгледана и борбата с поробителя, която обхваща надхитрянето, премерването на силите между враждуващите страни, спасяването на поробените. Често се среща и заръката за морал и доброта още от люлката на децата. Напомня се, че хората се разпознават не по облеклото, а по делата. А децата се възпитават в духа на здравата семейна задруга, на взаимопомощта, че те са бъдещата отмяна на родителите си.

И този голям обем от песни е само малка част от богатото песенно творчество, предавано от уста на уста и опазено до наши дни. Но то и днес ни вълнува с витиеватото стихотворно майсторство на народния гений, със специфичната за него широта на гласа, на духа, и със скромните си, но сърцати думи. Именно затова той е най-добрият начин одухотворено да се възпее тази наша толкова радостна и тъжна планина – Родопа.

Румен Стоянов: Особено драга сгода е да стъкмя този сборник

Лияна Фероли

Редакторът на сборника „Поклон” с народни песни от Източните Родопи е българският поет, писател, преводач, дипломат, професор в СУ Румен  Стоянов. Роден е на 29.10. 1941 г. в с. Драганово, област Велико Търново. Живее 18 години  в Латинска Америка. Удостоен е с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия.

Автор е на превода на книгата „100 години самота“ на Габриел Гарсия Маркес. След този превод не са преотстъпвани авторски права за нови преводи на книги на Маркес. Превеждал е и  Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос Друмонд де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на СБП и на Съюза на преводачите в България. Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години.

В предговора си на книгата „Поклон! Народни песни от Източните Родопи той казва, че за него е била особено драга сгода да стъкми този сборник с родопско народно творчество, защото много харесвал как се пее, свири в планината на Орфей и защото питаел голяма възхита към нейната словесност.

И без капка преувеличение намира възможността си да огласи възрожденската отдаденост на род и родина на Антония Бахчеджиева като дар свише за себе си. Като едно удивително докосване до нейния чист плод на работата в ползу роду. Като една родолюбива мисия да се съхрани за потомците непознатото народотворчество от Източните Родопи.

Наскоро Румен Стоянов навърши 80 години. Да е жив и здрав и да има още много вълнуващи срещи със словото и с читателите си.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!