Момчета от Звиница направиха поход до гробницата на „Кленовия“ баба

Членове на Клуба по краезнание към местното читалище се качиха до Дамбала и още по-нагоре, за да посетят отдалечените местни светилища.

Секретарят на читалището „Васил Левски 1997“ в село Звиница, Мухарем Алиосман е писател, изследовател-краевед и мюсюлмански служител-имам в селото. Според семейния му архив, по бащина линия, който баба му съхранявала, прадядо му е служил в Солунския полк и се е уволнил през 1919 година, а прабаба му Хатидже е била родена през 1894 г. Мухарем е привлякъл за краезнанието три 16-годишни момчетата и със свои средства е организирал екскурзия за попълненията на Клуба.

Мухарем каза за в. „Нов живот“, че целта на начинанието е била да се опознаят традициите, свързани с култовата местност Дамбалъ и да се опитат да стигнат до едно от най-високо ситуираните и труднодостъпни тюрбета в Източните Родопи – това на Али Акча (Кленовия) баба, откъм светилището Дамбалъ, Момчилградско. Възнамерявали са също и да документират налични паметници-артефакти, свързани с това тюрбе, преди него и от по-дълбока древност.

„Голяма част от жителите на село Звиница са се преселили от съседните села в района на Момчилград. И за това, за младите краеведи, пътешествието из този край се превърна във връщане към корените и опознаване на родния край на техните деди“, обясни Мухарем, като добави, че две от момчетата са близнаци, живеят и учат в Холандия с родителите си. Третото момче също е от Звиница, но живее и учи в Кърджали.

Изходният път за пешеходния тур е Дамбалъ – светилище, свързано с изцелителните сили на водата. „Според легендата, дервишът Яран баба (чието тюрбе е на изток в края на пътя) и неговите последователи се хранили на софра кая (кръгъл камък-жертвеник) на върха на Дамбалъ, но ожаднели и нямало вода.

Тогава по чудодеен начин светецът предизвикал появата на вода, като ударил с ръка по скалата. На 5 срещу 6 май тя придобива целебни свойства, хора с различни здравословни проблеми идват и след полунощ до изгрева на слънцето се потапят в нея. И оставят дрехите си по съседните дървета и храсти, с надеждата, че болестта ще остане по тях и те ще се върнат здрави и обновени“, по думите на Мухарем.

Не за първи път сме чували подобна история, това го е можел и Моисей – да накара водата да потече от скала, като я удари с тояга – преди повече от 3000 години. За поклонниците тези скали са свещени, на чешмата и дърветата са окачени парцалчета и дрехи.

В горещините и по труднодостъпния път се срещат множество столетни кленове в гората над Дамбалъ и в горичката пред тюрбето. А дървото до могилата се е считало за свещено за местните алиани и опазено от отсичане, тъй като то произраствало от гроба на светеца и местните затова му викали Акчали баба – бащата на кленовото дърво.

По пътя младите изследователи се натъкват и на развалини на крепостни стени, скални изсичания, издълбани отделни камъни и скали по западния склон на хълма, където е тюрбето. Интерес представлява каменно изсичане във формата на купел. Явно мястото е било свещено от дълбока древност за различните цивилизации.

Тюрбето на Акча Али баба се намира на една височина, достъпна за високо проходими коли откъм село Горна Чобанка. Допреди години тюрбето на светеца е било открито и от към главата му имало кленово дърво. Местните поклонници решили да покрият мястото и изсекли до половината дървото, но не се осмелили да го изкоренят и махнат от тюрбето, затова и днес то стои до гроба, боядисано в зелено.

Интерес за краеведите предизвика и седемлъчния надгробен паметник пак от към главата на светеца, приличащ на звезда, който разкрива, че светецът е бил от Ордена на бобаите, които били последователи на Отман баба (тюрбето му е до с. Тракиец, Хасковско). Подобна звезда има нарисувана на оградната стена на теккето на Осман баба и на Демир баба в с. Свещари, Разградско.Числото седем е пропита с дълбока мистика за алианите и неговата символика е имала важно място в ритуалите им. Характерни за района са и каменните свещници-ниши в тюрбетата, в които се палят свещи.

Алианите почитат кръвните потомци на пророка Мухаммед, по линия на внука му Хюсеин и считат, че някои от дервишите, погребани в тюрбета, са далечни потомци на пророка. Затова те ревностно ги пазят и организират ежегодни курбани-помени за тях. Групирани в Суфи ордени – бекташии, бобаи и др., алианите са славят със своите етични принципи, равноправието между мъже и жени, хуманизма и уважението към всички хора. Защото вярват, че Бог живее в сърцето на всеки човек. Затова, непризнавайки власт и догма по-висша от Любовта, те често били клеветени и преследвани.

Част от трагичното им минало се свързва с Канлъ кьой -Кървавото село, вече изчезнало – на западния хълм спрямо Дамбалъ, където били избити дервишите алиани. Вероятно събитието е свързано със забраната на еничарския корпус и Бекташи ордена от османската власт през 1826г., последвано с избиване на еничарите и разрушение на бекташийски текета (манастири) и тюрбета (гробници), с които регионът е пребогат.
НЖ

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!